tag:blogger.com,1999:blog-3901353450706924163.post3147670077636287382..comments2023-08-19T01:04:52.218-07:00Comments on It has notin' to do with me: предиVesellahttp://www.blogger.com/profile/01846924010732203867noreply@blogger.comBlogger1125tag:blogger.com,1999:blog-3901353450706924163.post-67429283776884117192012-02-01T14:45:51.490-08:002012-02-01T14:45:51.490-08:00Седя в неотопленото фаянсово фоайе и разглеждам со...Седя в неотопленото фаянсово фоайе и разглеждам сомнамбулите плуващи в луминесцентна светлина. Разглеждам снимките на телефона - спирам се на една специална. Но какво ми казва изражението? Когато харесаш нечие лице, то не е само заради красивите му черти, не е и заради гладката кожа - то е изражението и погледа в очите. И то ти казва аз съм преживял това и онова и моят свят е малък или голям, в него има място за теб или тясно ще ни е двама.Аз съм уморен и изчерпан или не мога да се наситя на живота. Всички тия глупости и ти не можеш просто да ги прочетеш, но това лице добива едно странно отражение вътре - вътре в теб и ти двусмислено го схващаш. Въображението ти взима всяко едно лице, завърта го по вертикала и започва да гради в него - хълмове и пещери, сухи реки, дори ръждясалата спирка обрасла отвсякъде с обич и коприва.<br />И това израства в теб и оттам може да се срине като саркофаг или да расте и да те погълне. И ти се самоосъзнаваш в този пореден свят и се озърташ плахо - къде съм, а <br />кой съм този път? И от цялото сложно човешко лице, от стотиците мускули раждащи милиони гримаси, всичко ти говори, а едно казва най-много и говори най-увлекателно - очите. Сияйни пещери и ледени кристали, лъскави черни семки в загнил омекнал плод. Подчиняващ разум и безумие отвъд представите.<br /><br /><br />Тя е смърт и катарзис. Ти си в някогашното поле с бодилите, отдавна погълнато от гробищата. Свиркаш си с уста, докато погребваш себе си. После грабваш захвърлена отломка от кръст и я забождаш в невъобразимо лепкавата кал. Няма надпис, няма камък, никому и не трябват.<br /><br />За първи път ужасно се страхуваш от себе си - толкова далечен и безчовечен. Без лице дори. Смразяваш се. Дали в смъртта успяваш да избягаш?<br />Страх, толкова е страшно. Въобразявал си си, че ще прогониш нечии страхове. Но ти си толкова уплашен - парализиран от страх, неумолим страх. Егоистът се моли, виновният плаче, егото се разпада и нищичко вече не остава след него.<br /><br />Искам да изтичам до стаята й. И страхът ще ме следва по петите. Ще бягам по целия път, за да не се настигна и да не си пошушна нещо ужасно на ухото. Щом вляза, той ще остане отвън. Ще чака търпеливо, но вън.<br />Ще седя много или малко и после ще изляза. И щом отворя вратата най-сетне ще му се предам за първи път. И завинаги.6655321noreply@blogger.com