hey, wait

най-накрая ми се пише и не знам и аз. оф, значи още снощи се замислих за скапания живот и все повече ме сдухва, тва че никога, никога няма да успея да си отговоря на достатъчно въпроси в достатъчно области, за да се чувствам изцяло разбрала философията на мислите, чувствата и тяхното преплитане. абе, в общи линии не знам дали наистина е толкова сложно или аз съм толкова глупава, не знам колко е достатъчно да бъде казано и кога става банално, не знам кога нещо е фалшиво, не знам кога фалшивото е истинско, не знам как и защо се случват нещата, не знам кой е добър, грозен, умен, важен, кое заслужава да му се възхищават.
абсолютно нищо не знам, не знам дали щото някога съм знаела и сега се появяват много различно неща.. изобщо дори като се замисля като пиша атака не мога да си помогна въобще, с примери ще стане смешно, а в крайна сметка аз няма да успея да си изясня нещата, които искам да разбера. няма да успея да съчетая моментите, през които не искам да съм студена в моментите, когато искам да мисля абстрактно и да си вадя интересни изводи за живота.
как ще успея да се дразня от останалите, да не харесвам хората и да откривам специфични неща у тях /и у себе си/ с моментите, когато ми домъчнява за някого или съм обсебена и искам да се променя. товага, когато искам да съм естествена, изчистена от всички боклуци с моментите, когато искам да имам някаква фасада и някакво определено място. а всъщност къде принадлежа ? а всъщност коя съм аз ? а за кого ми пука ? а кого обичам ? а има ли изобщо понятие аз ? а мога ли да обичам ? колкото повече въпроси стават - толкова по-малко мисля май. но хубавото е, че поне мога да кажа като не ми се занимава, че мога да пиша с малки букви, че мога да отрежа някой и да напиша някой дори :/ но нещата са се променили, щом обяснявам разни неша след като ги направя уж свободно
знаете ли, животът е много сложен и ни се случват твърде много неща и минаваме през твърде много абсолютни различни състояния, затова и да намериш така лесно себе си, любима "поза" на ума, външността, интересите и всичко останало.. дори хората.. ами трудно е, но ще се мъчим.
и какво му е хубавото на тва да пишеш правилно ? Правила ? Ех, Николан :/

не искам, не искам

да живея в страх, с чувство за вина и съмнения

И да ми е супер гадно, да съм always second в тва отношение, да знам по някъв начин, че има шанс и, че може би..
оф :/