how to be dead

take u away from that empty apartament
its ok to be angry and never let go
it only gets harder the more that u know


...........................................................................

обичам да гледам филми и пoсле да гледам всички прекрасни сцени по 1212 пъти. обичам да съм фенка :/
и не искам да свършва

хубаво е да гледаш и да се откъснеш от реалността, хубаво е понякога да ти се случват неща като на тях и да нямаш нужда да гледаш

call me out..

Waking up from this nightmare
How's your life?
What's it like there?
Is it all what you want it to be?
Does it hurt when you think about me


There's only One Tree Hill
Now I see it, now I understand it

But I never thought that I'd have to stare at you

Cause my dreams leave me cold and empty now...

Нещо много жалко е, че може би наистина си струва да се променя, а аз не мога, дори се влошавам..
Хубаво е да се чувствам удобно и симпатично, така другите неща за маалко по-малко гадно и е приятно да си в "себе си"

whatcha gonna do about the thing that happen suddenly
i realized...

I try to see the pain I try to see the man
BUT I NEVER THOUGHT THAT ID HAVE TO STARE AT YOU NO I NEVER THOUGHT THAT SOMEONE SO CLOSE COULD BE SO FAR FROM YOU NOW I GUESS ITS TIME FOR ME TO REALIZE THATS TRUST IS JUST A WORD
NOT SOMETHING I EVER KNEW

YOU KNOW I TRYD SO HARD TO LAUGH BUT I JUST DONT KNOW HOW
BUT WHATCHA GONNA DO ?

what im gonna do!

??
thats the question
and im abasing at speaking english
...
i tried to see the man
but i never thought id have to stare at u...
well i guess its time for me to realize that trust is just a word

BULLSHIIIT!

its not the way i used to be
its just the way im now
its not the way u look at me
its just the thing u dont
it seems so hopeless and stupid
it ment the world to me
but now i really want something
but is that u, who knows?

ъм,,мхм

а кой е класиран за втори кръг на 1000 стипендии ?
много хора.
кои много ?
аз, деси, сашо енд ди адърс.

when we were younger and better

и когато не ни интересуваше как ще излеждаме като се обърнем някога назад. и сега стана така, че не си мечтая да подредя съзнанието си или да постигна толкова велики неща. не, лъжа, още си мечтая за всичко това, но ме е страх, че ако започна да пиша както искаш ще умра от срам след години, осъзнавайки, че не съм пораснала въобще. може би не е само до възраст, може би и възрастните са така, а може би и не съм далече от "голяма". но сега не е моментът за "може би", защото когато решиш да направиш нещо не може да разчиташ само на случайността и късмета си. да, не може и заради всички тези усилия, които уж полагам, за да се променя, започнах да усещам, че човек има и отговорности и не може да стои просто така. без значение дали трябва да работи, за да изкарва пари, да си скубе веждите, за да са хубави, да не яде кроасани, за да е слаб, да връща нещата, които взима навреме, да не говори глупости постоянно, да се стреми да изглежда добре в различни моменти, да се интересува толкова от другите.. и в такива моменти не знам кое е правилно и кое не. да продължиш по същия път и да се докажеш, да се промениш.. или да вярваш на себе си, без да мислиш, че щом за другите е по-добре, за теб е също. не си го мисля, но си мисля, че някои неща са определени и просто ни трябва време, за да достигнем мястото, откъдето ги виждаме както трябва. ами ако няма "както трябва" ? няма ли да е много по-лесно да всички. и сега както всеки друг път искам да не споделям прости разбъркани хаотични мисли, а нещо което, наистина е нещо и може да промени нещо.. но винаги така става или поне отскоро - не подреждам и посредствените мисли, които имам, появяват се нови и нови, а аз просто не знам какво да правя. да залагам на реалното, да търся идеи .. не знам наистина. мисля, че всичко, в което някога съм вярвала или повечето от него, е било пълна измислица и тинейджърка заблуда. дори детска. сега е тийнейджъ и трябва страшно много да се постарая. трябва да знам толкова много за нещата, толкова пропуски и имам да доказвам толкова в училище. трябва да постигна поне 1 нещо и да бъда сериозна. и да знам какво и как го искам. да знам по какъв начин да подходя. трябва да си подредя мислите и да си ги харесвам. трябва да разбера дали има начин, по който трябва или просто мой. и стана толкова сложно, наистина се объркам и не проумявам как продължавам да пиша без да се безпокоя, дори се обърквам. не мисля, че съм нормална, чувствам се като онези момичета от филмите, които пишат разни работи, а изглежда толкова интересно и се чува удрянето на бутоните на клавиатура или пишеща машина. ето така идва музата и ето така си отива. само, че смятам да я задържа още малко. понякога може би правилните отговори не идват след правилно анализиране, а просто след въпроси зададени на шега. а дали е така? хиляди пъти ми се е случвало да говоря с някого и да го питам нещо, за да продължи разговорът, а после се оказва, че отговорът му /и въпросът ми/ са ме накарали да направя "процеп в мисленето си". дали е случайност или си внушавам, дали винаги не съм права и пропускам нещо между сложните мисли ? а ако можех да мисля различно.. дали изглежда интересно, дали е добре ? не мога да кажа и не искам да не е, но искам самата да се почувствам наистина удовлетворена, но ако се заблуждавам ? и стигаме пак до "може би" и този път е : може би съм страшно тъпа или обратното, може би изпускам страшно много, но най-важни са обстоятелствата, те променят мислите, те манипулират хората.
и все пак трябва да се оправям някак с тях..