Моето високо момче скоро си отива. Отива си, за да пусне брада и чертите му отново да се изпият. За да сече дърва, да се смее високо, да пие ракия и да изглежда като най-обикновения мъж. Непретенциозен, силен, тих.
Аз оставам сама, макар и с него. Оставам с мисълта, че когато не мога и не искам да спя сама, няма да има къде да се скрия. Оставам за малко сама със себе си. От страшно много време не ми се е случвало. Забравих каква бях. Забравих как се пише. Забравих какво обичах да правя. Забравих, съвсем честно, да вярвам в себе си. Спрях да лющя кожата си и да сменям козината си. Така ме боли от това.
Запълвам паузите, пукнатините, празните пространства с големи количества безсмислен и безполезен шум. Слушан стотици пъти и вече научен наизуст. Когато съм вкъщи, каквото и да правя, почти винаги слушам филми. Не ги гледам, а ги слушам. През повечето време вече дори не ги слушам. Ползвам ги за фон, за заглушител. Филми и сериали, които мога да рецитирам, мога да предположа какво се случва на седемнадесетата минута на осми епизод от шести сезон и в три от пет случая да съм много близо до истината или права. Този навик се превърна в тумор. Някакъв мой опит да не оставам с тишината. Тишината започна да ме плаши - парадоксалното е, че я обичам. Тишината кънти и гласът й извайва ярко и заслепяващо факта, че живея сама. Самотата ми не е досада, но започва да ме убива. Затова тишината има нужда от заглушител. Дори и привиден.
Спрях да използвам категорични фрази и като цяло да бъда категорична. Разкъсвам се в двойственост. Презирам космите, подкожните косми, мазните коси, мухъла и смачканите възглавници. Чистотата ме отвлича и чрез нея се заблуждавам, че вкарвам света в някакъв правилен коловоз, но трябва още много, много да се помъча, за да влея в битието си мъничко лекота.
Влюбена съм и искам да целувам, да целувам дълго. Тези дни искам само аз да го правя, без да ме докосват. Да целувам дълго, да галя, да се катеря гола върху широкия мъжки гръб, оставяйки влажни следи като път на охлюви, да говоря до болка нежно, почти като дете, но без да ми го връщат чрез докосвания. Еднопосочно.
Мечтая си за улегнал, скучен и уютен живот. След това полудявам, червата ми се обръщат, преплитат, знам ли и аз, и ми иде да се отдам на всичките си неуютни, грешни, мрачни, жестоки, интензивни и извратени фантазии. Тогава скачам на трамплин и слушам бясна музика, за да избия от себе си всичките тези демони на непостоянството и противоречивостта.
Имам трамплин, намиращ се горе-долу по средата на стаята, с около метър диаметър, черен и сравнително запазен, върху който изливам всякакви видове енергия, просто седя, лежа или вечерям.
Издържам, поривът утихва, а аз разказвам за девети, за шести, втори, пети и други произволни класове. Липсва ми, липсва ми да се чувствам поне малко умна и така ми липсва детското вълнение.
Отделям частички от себе си: една част при топлата и светла представа за малък апартамент, в който имаме пералня и сушилня, стени в меки, есенни багри, аз приготвям вечеря и гледаме филми на огромен монитор, а после спим скрити дълбоко и интимно един в друг; друга част се стресира и трепери (отново недостатъчно) заедно с бързо свършващите дни и все по-бързо идващите изпити и нощи; и третата част отлита при една стара фантазия, в която никога нищо не достига до кулминация, но с едно смугло момче вътрешно се тресем от непотушени гняв и страст, докато горим с цигари ръцете си, втренчени един в друг.
Радвам се, че моето високо момче си заминава. Иначе нямаше да понеса толкова монотонност. Радвам се, че ще се отдалечи от цялата тази гнус и когато го целувам, ще боде и ще мирише на гора.
Радвам се, че ще остана сама за малко.
Но колкото и да е хубаво да си влюбен и да започваш отначало, без шума на филми и сериали, без повтарящи се дни и безпочвено почистване на едни и същи отминали усещания, понякога толкова ми се иска да съм малка и оправданието ми за отдръпване от целувка да е "Напукани са ми устните", а не да отговарям на пияни обаждания, за да ме питат "Обичаш ли сперма?"
Всичко красиво трябва да умре навреме, някой да го среже, за да поникне отново, още по-красиво - иначе изгнива и повтаряш една и съща песен до откат - сериали и пиянски обаждания относно сперма.
Вълнувам се и съм щастлива, че си тръгваш.
