ОМРЪЗНА МИ!

Да бъда важна и объркана в скапания блог!

ADEMA - IMMORTAL

Let's fight

We're face to face
Loyalty is what I need to see from you
You're insecure
I can see the fear that breeds in your heart
Where will you run? Where will you hide?
I see the blood drip from your eyes
Who will survive? Let's get it on
And we'll fight

I know who you are
The leader of lost souls
You can't kill me
I'm immortal
I'm not afraid to die
My soul will travel on
You can't kill me
I'm immortal
Immortal
Immortal

I need the rush
There's nowhere you could hide before you die
Why won't you face me?
I can see the fear that's in your eyes
Where will you run? Where will you hide?
I see the blood drip from your eyes
Who will survive? Let's get it on
And we'll fight

I know who you are
The leader of lost souls
You can't kill me
I'm immortal
I'm not afraid to die
My soul will travel on
You can't kill me
I'm immortal

I know who you are
The leader of lost souls
You can't kill me
I'm immortal
I'm not afraid to die
My soul will travel on
You can't kill me
I'm immortal

Where will you run?
Where will you hide?
Where will you run?
Where will you hide?
Let's fight

I know who you are
The leader of lost souls
You can't kill me
I'm immortal
I'm not afraid to die
My soul will travel on
You can't kill me
I'm immortal [x2]



You can't kill me
Immortal!
You can't kill me
Immortal!
You can't kill me
Immortal!
You can't kill me

insincerity

фалш, фалш, фалш

Не знам дал просто трябва да имаш достатъчно самочувствие, за да се откъснеш от всички идеи за света и колко фалшив е, или може би трябва да си побъркан тийн, който живее с тази идея. Не знам коя от двете тези е правилна, но имам чувството, че побърканите тийнове имат голяма доза права, което хич не е приятен факт, а и от него следва, че аз, ти, той, тя, то, ние, вие и дори те - дам, всички са фалшиви, дълбоко, дълбоко, дълбоко
Така май става на земята. Не мога ли като добро, кротко и умно момиче да си чета уроците, да си играя с косата, да си слагам фон дьо тен и да не се депресирам, заради нещо, което уж е неизбежно ?
Трябва ли винаги да се бутам там, където е най-гадно и трудно вместо да не ми пука ? Трябва ли да продължавам да поддържам фалша и има ли начин да правя обратното като се правя, че не ми пука ? Ноуп? Ай ню ит. Много кофти е, че като изключим всички тея неща и тоя стил на писане ала кари Брадшоу, аз се притеснявам много и за впечатлението и излъчването, което съм изградила, което оставям у хората и съответно у себе си. За промените и за себеусещането. За падането на задръжки и кво ли още не. И все пак някъде има надежда, колкото и добре да се е скрила аз съм готова да стоя и да я чакам, защото знам, че ще дойде.. Няма нужда да се правя на търсеща.

i have wondered

леле, побърквам се! И пиша като себе си, което е супер яко и Дони би ми се възхищавал, макар че е яко да пишеш художествено и важно. Ама писна ми, явно много се мразя, щото продължавам да си намирам хиляди неща, заради които да си скапвам деня, дори когато съм решила да не ми пука и се е получавало. Хубавото е, че много ми се учи и чете нещо любопитно, занимава ми се с английски, слуша ми се музика, изобщо днес имам потенциала да бъда едно много полезно момиче!


АУ АУ АУ, АЙМ ГОУУИННН!

даун.

continue

share beauty with...nobody ?


nobody noone!

its all about trust.. and beaty

Оранжевиии

мечтитеее, оранжеви очите, оранжев е и блогът...
А ограничена съм аз. Хубаво би било да обясня, но ще кажа само, че вмето да си излея всички мисли пиша по 3 реда, правя ги цветни и загатвам по-малко от скапан мързел и недоизказаност. След тва правя и целия блог в една гама цветове, ето това е жалко!
Направих пак същото, но поне като видя този пост след време ще знам за какво става въпрос. Оставям си вратички, вие какво правите ?

disappointment

Може би никой няма да чете блога ми, защото ще ме е срам, че няма да хареса мислите, които аз си харесвам.. Просто щото не мога да пиша.

да, разбира се

И знаете ли кое е най-модерното ? Да си интересен. Не, сега думата не е "различен", друга е. Те са близки, препокриват се донякъде, но.. думата не е "различен". Искате пълна автобиография, 100 хиляди различни настроения и мотивации за един ден. Много неразбрани, различни и уж важни неща, променящи някого да бъдат казани, казвани и да продължават да се казват ? Искате да бъдете непредстазуеми, да не се повтаряте, да знаят какъв е стилът ви, да сте винаги усмихнат, но тих и същевременно общителен ? Да не могат да ви опишат с прости, елементарни, скучни думи. Wanna be something special ? Е, тогава Вие сте комплексар, който всъщност е много смел. Борба, u know..

ok. sunday.

най-често пиша вечерта, ама днес се побърках твърде много и скоро ще се скъсам от чесане и мислене за глупости, така че итс тайм ту райт хиър.
цял ден искам да гледам "Сексът и градът" на спокойствие или да си чета "Космополитън", обаче.. някак не става. И ми писна, сериозно ми писна. Кво ли не се опитвам да направя, за да мине по-бързо времето, за да не прекарвам цялата скапана неделя пред компютъра, за да дойде вечерта, когато ще съм поне за малко сама..
Ама не става и наистина, наистина, наистина започва да ми омръзва. Не стига, че не мога и няма кога да легна на спокойствие сама в стаята си и да слушам музика легнала, не стига, че уредбата ми не работи, не стига, че компютърът бръмчи, че нямам iPOD, а и тук постоянно има някой. Не знам, тая стая не е за всички, изобщо май никога няма да разбера кво е удоволствието от тва да си имаш собствена стая.. Не че нямам, просто моята е на всички, изобщо думата "моя" не трябва да се употребява в изречения, свързани със стаи и подобни места в къщата. Тук няма нищо мое, защото където съм аз - там са и всички. И тва меко казано ме вбесява. Понякога много, много ми се говори с наще или ми е гадно да им обърна гръб /особено на мама/ и да слушам музика или да си правя нещо, но става невъзможно и нетърпимо. Как може всяка вечер да ми висят на главата, как може когато най-накрая не се налагаше да ставам в 7:45, за да ходя по идиостки шествия и прочие, те да са вкъщи, защото почиват. Как може една вечер да не бързам за вкъщи и да мога да се прибера спокойно и да съм доволна от вечерта, защото съм говорила приятно с някого и не съм мислила само, че жертвата си струва. Как може да не мога да чета Космо спокойна поне за секунда, секунда, секунда, секунда! Щото тати е на двора и е решил да излезне точно тогава, когато аз съм решила веднъж да чета на слънцето, навън! на пейката. Как може да не мога да си се насладя на любимия женски сериал, щото винаги ме пита кво гледам и аз трябва да умра от срам и да ми убие тръпката. Как може да не мога да слушам музика на спокойствие, през уикенда или всяка вечер ? Как може да не мога да си пусна тийн или друг филм, който само аз бих си харесала, щото той ще иска да гледа с мен или ще разпитва много време кво гледам. Как може да не мога да се преобличам и оправям на спокойствие.. КОГАТО И ДА Е! Как може да ме питат само ненужни неща, точно когато най-малко искам да говоря. Как може, когато видят, че не съм весела да не ме оставят сама, точно когато искам и мога да плача, всички са тук.. а после не става и аз трябва да се чувствам безчувствена. Заради тях се чувствам отвратителна и студена, а после аз съм виновна изцяло за тва.. Може би, ама не.. омръзна ми. Как може, сигурно и сега някой ще нахлуе. що трябва да трябва да им казвам всичко веднъж на месец, за да остана сама поне за малко ? Как може заради роднини и приятели пак аз да съм виновна и да се чувствам виновна, когато се скрия от тях в Скайп, пак заради родители! Омръзна ми! Не че не мога да чета списание в друга стая или да спя например на друго място /ДА, и спането!!!/.. просто не е същото, когато не съвпада с началната хубава идея.

И !!!!!!!!!! АГРХХХ

СЛАВИ ПУШИ И А СЪМ СТРАННО НЕДОВОЛНА И НЕ ОЧАКВАХ.
не съм ядосана и ен си стрва големият шрифт, ама е така, как може да е такъв ?
Пушач!
Хората се развалят, но един от най не знам си кви сюблимирани и възвишени образи в моето реално въображение, не, не може да пуши, защото аз много го обичам по моя изкривено-цветен-нов-модерен-весела-измислен начин.
Не наистина, обичам го......или поне много, много искам. Не си струва да не е наистина, не! Не може

blog night

so sweet so beautiful..
cn u tell me where the fuck is hidden the real me ? im getting crazy, im getting stupid, im getting confused, im getting luda for real

толкова много неша да изпипа за тая вечер и нито едно да няма смисъл, талант се крие в мен. и не тва не бяха опити да бъда велика, просто отвътре ми идва да пиша по 3 реда и да пуска ню поутст през 3 минутки.

and do they know the places where we go when we're grey and old cause ive been told that salvatin lets their wings unfold so when im lying in my bed thought running through my head and i feel the love is dead im loving angels instead
and through it all she offers me protection a lot of love and affection whether im right or wrong and down the waterfall wherever... bla bla bla

Колко обичам да слуша Роби понякога, не знам как е възможно. Обичам ли достатъчно, как обичам ? Обичам ли ? Другите хора обичат ли ? Самотна ли съм ? Кого трябва да обичам ? А колко ? А тая обич що така ме изяжда ?

ММММММрън!

Много искам да напиша нещо велико, why i dont have column in a newspaper ?
не не ненненяфждаас не става!

Sex and the city

или един от скапаните ми любими сериали, който просто трае за периода и ме хвърля в няколко страшни филма, които ме карат да мисля, търся и мечтая. Isn't it great ?
Всичко ли е любов или просто глупавите филми за създадени, за да ни накарат да мислим така ? Всичко се върти около отношенията ни с хората, колкото и да ни пука за цялостното впечатление, личността ни и така нататък, ние търсим, търсим някого.
Пример: Понякога се чувствам лош човек и много искам да не съм, но въпреки тва пак искам нещо друго, различно от лошотията и..
абе ужас, съвсем се обърквам, знам, че не съм правя и някой може да каже нещо мног по-умно, обаче като чувстваш ти е лесно да пишеш хубави неща и да вярваш в тях.

calmness in the air

or how to breath silently

много е гадно да искам толкова спокойствие.
аз изобщо нямам много други идеи, за тва което искам. не че е лошо да искаш много, много спокойствие, да ти е такова хубаво и приятно. тва хладно време ме кара да искам да слушам музика и да слушам музика, също да слушам музика.. а и да мога да говоря или мълча на спокойствие близо до някого, някъде навън, късно, когато е хладно.. когато не трябва да бързам, когато съм свободна и е хубаво, когато не се прибирам в 3, а просто когато аз знам, че трябва. i said аз.
соу, мюзик уил сейв дъ уърлд.
или в друг случай може много лесно да го разруши. бих говорила за хората и предразсъдъците им, обаче, знам че ще се стигне до момента, когато ще трябва да казвам как повтарям разни казани 100 пъти неща и ще искам да мога да развия още 100 хиляди теми, да чувствам всичко подредено.. но ще е просто фалшиво и повърхностно. вече се мразя, като почна да пиша така, уж разбираща се и уж пишеща нещо интересно. никой не би ме разбрал или ако би, може би просто е тъпанар. мммммммммдам.

SEGA VECHE ISKAM DA POVURNA!

James Blunt - You're Beautiful


My life is brilliant.

My life is brilliant
My love is pure.
I saw an angel.
Of that I'm sure.
She smiled at me on the subway.
She was with another man.
But I won't lose no sleep on that,
'Cause I've got a plan.

You're beautiful. You're beautiful.
You're beautiful, it's true.
I saw your face in a crowded place,
And I don't know what to do,
'Cause I'll never be with you.

Yes, she caught my eye,
As we walked on by.
She could see from my face that I was,
Fucking high,
And I don't think that I'll see her again,
But we shared a moment that will last 'till the end.

You're beautiful. You're beautiful.
You're beautiful, it's true.
I saw your face in a crowded place,
And I don't know what to do,
'Cause I'll never be with you.

La la la la la la la la la

You're beautiful. You're beautiful.
You're beautiful, it's true.
There must be an angel with a smile on her face,
When she thought up that I should be with you.
But it's time to face the truth,
I will never be with you.

here comes my favourite song, actually its not my favourite song, but its the one of the james' art that I like. But its time to face the truth, I will never be with u :D
Isnt he a real genius. I've become very stupid, I forgot how to write correctly in English. So i wanted to tell ya that You are beautiul is such a pleasant song that i dont hate and that means 'hella lot' Ok, im kind of pirate but i wont hate me, right ? :)

Ако не сега, кога ?

Толкова подходящт ден и повод за писане в блог, нали ? Ако не знаете, любими мои никакви читатели и почитатели, днес е 23-и май, денят в който в моето препрекрасно училище се изпращат дванадесетокласниците. Мдам, винаги тоя ден убива в мен разни неща, кара ме да се чувствам много неприятен, коравосърдечен човек, а на мен всъщност отвътре ми идва да говоря какви ли не красноречиви неща, само че не ми върви със съпровода от сълзи. Е, може би не винаги е от такова голямо значение, но пък е прекрасно /пак!/ да плачеш и с поглед и сълзи, само 2 думи да ти стигнат да покажеш на някого или нещо, колко много е значило за теб и каква голяма следа може да остане в теб. Затова и иаз искам да мога да кажа на любимите си хора от класа след 3 години какво всъщност са направили, каква съм аз без тях, а дори и да съм същата, д аим кажа просто какви са те, какво впечатление са оставили. Имам чувството, че и най-немилите думи, казани с намерението да трогнат.. ще успеят да трогнат! Всичко това е много хубаво, само се чудя, по дяволите, това че си плача на разни мои си моменти, а не когато трябва.. значи ли това, че съм коравосърдечна ? Когато се разстроиш за твои си вътрешни неща или които ти напомнят нещо, ама пак не чак толкова свързани с цялостното, коравосърдечен ли си ? Ами ако и при другите е така ? Ами ако престана да се сравнявам постоянно с останалите в разни емоционални отношения, или може би е донякъде полезно и така мога да си открия /или съзадм/ нови емоционални.. състояния.. Оф, тва не ме притеснява толкова много, притеснява ме целият начин, по който звуча. Кво ще правя с моя клас, никой няма да ме слуша, а те са едни такива, толкова важни!

Супер гадно

Чуствам се като няква отрепка, която не знае кво иска, не може да се изкаже и да изрази никви емоции.
Абе, супер фалшива е станала работата имам чувството, много е гадно така като се променяш или се опитваш да не правиш нищо, май е по-лесно да се лъжеш, че се познаваш отколкото да бездействаш, докато другите си имат ясни позиции. Много кофти, но тва е положението. А и е ужасно като постоянно следиш от къде произлизат твоите черти и колко всъщност "нетвой" е характерът ти. Абе, не че не се харесвам, а аз не се чувствам толкова аз, за да не се харесвам, което е по-лошото. Ами и слушам Good Charlotte с няква песен, започваща подобно на Points of Authority, ще почнат да ми липсват ЛП, знам ли и аз...
Тоя блог, за да пиша прозиволни кви-ли-не работи ли е, или за да изпиша 100 неща върху една тема, която ме терзае, или за да се оплаквам, че една муха ме лази и че адски много ме сърби, или просто за да пише нещо? А? Или за да показвам колко много пунктуационни грешки мога да допусна в едно изречение 5 км. Абе, или за да употребя "абе" хиляда пъти ? Или за да споделя как искам някой каточ ете да си мисли разни хубави неща, каквито аз бих мислила за някои "специални" хора... Май всичко се крие в тая дума "специален", абе, нямам думи! Сега избягах и от Мартин Китаеца, а тая муха не се спира, дори е възможно да са две, но май не са. Кой пита дали съм станала супер антисоциална напоследък ? Може би преди щях да се побъркам така цяла вечер, неговореща с никого, а сега се радвам и ми е супер добре, сама да си ровя из нета и да се оправям, даже тва е смисълът на нетните ми нощи. Едно време понякога беше добре да няма с кого да пиша и да си гледам някъде, а сега гледам само така да стане. Ама исках да кажа най-вече, че съм голяма позьорка и изобщо не съм доволна от себе си. Слушам разни леки метъл глупости, ска и кво ли не, И не не съм толкова позьорка заради ласт,фм, ами заради всичко. Цялото пренебрегване на студенина и търсене на други работи, оф, много съм зле, тая емоционалност също. Аз не съъм толкова лош човек, може би не е толкова зле. Звуча като Мишо, ай гес..
А и понякога се чувствам тинейджърка, друг път съм като наш'те, трети съм отвратително противна, ей тея всичките образи ме убиват и как ще се оправям или не се налага? Всичко ше дойде от само себе си и както трябва. I hope so!

И за първи път..!

Леле, най-накрая да си направя блог, лесно е да имаш нещо като ник и да не се чудиш 5 часа дали да се регистрираш някъде или не..
Аз напоследък пиша много глупости, коя песен отговаря на настроението ми, коя емотикона дори, какво обичам в някого, за кого ми е мъчно, кои цветове отиват на не знам си кое, все разни неща описващи настроения..
И явно беше дошло времето да си направя блог. То така човек отпечатва как точно се чувства в даден момент, гадното е, че аз в по-голямата част от времето не се харесва и може би много искам да си запазя хубавите състояния..
И така като за първи път е кратко, сигурно няма да изписвам по хиляди неща и следващите пъти, все пак си имам Уърд, но тва няма значение. Важното е, че Весела има блог и се гордее с него :D