01.02.2011
Аз сигурно ще умра млада, защото прекалено много обичам живота, а хората, които обичат живота или пък тези, които наистина го живеят, умират млади.
Аз сигурно ще умра млада, защото толкова нощи се страхувам да не загубя някой близък и обикалям стаята, за да го предпазя по някакъв начин. Когато ме е страх, че може нещо лошо да се случи, се опитвам да се лиша от нещо, за да предпазя някого.
Не съм добра, не съм милосърдна, не съм никаква. Егоистично е, че ти пиша сега, но понякога просто трябва да говоря на хората, когато ги няма - толкова по-лесно е.
Може би бъркам правилните реакции, може би сега трябва да изпитвам нещо съвсем различно, но аз просто имам нужда да кажа всичко, което не мога да кажа по друг начин.
Наистина не помня кога си ми казал, че касетката ми на ЛП вече не става, но помня тоооолкова други неща, че паметта ми някой ден ще натежи и просто ще се срине.
Помня, когато започвах да слушам Доорс. Тогава разбрах, че Джим е умрял на 27, тогава, без да те познавам добре и да имаме нещо, осъзнах, че го свързвам с теб и че може би и ти ще умреш на 27. Тогава написах ''Само не умирай на 27 и аз няма да умра на 25'' и ми се стори най-хубавото нещо, което можеш да кажеш на човек. А ако аз не умра на 27, нали и ти няма да умреш на 28?
Ужасно тъжно е, Морисън. Аз не нося супи на хората, за да се чувстват длъжни да направят нещо за мен, нито пък за да ме помислят за добра. Аз не пиша писма на хората, за да ме харесват. Аз искам просто да ги прочетат и да запомнят нещо. Аз не искам да повръщат в тоалетната ми, за да ги виждам слаби. Искам просто.. не знам, искам да съм хероин :)
Обичам Доорс, защото са болни, защото са трудни, защото са отминали, защото идват от една свободна епоха, в която хората са се целували много, без да им пука. Обичам ги, защото са огромна метафора.
Пиша ти това и ме е страх, че ще ме помислиш за нещо, което не съм. Аз не съм богата, не съм превзета, не ме харесват всички, не ме обичат всички и така, така, така нататък.
Аз съм малко момиченце, което много обича Нова Генерация. Много, много. Защото има нещо толкова необяснимо в тях. Помня, когато ми разказваше за съня си, в който не си бил човек и си бил тромав. Нямам идея какво е, никой не разбира никого, ми каза един човек, аз му повярвах. И все пак го усещам, усещам го и е толкова страшно и тъжно.
Преди, когато пушехме трева, си мислех ужасни неща и се страхувах, и исках да не ги мисля. Сега мисля красиво, макар че не мога да кажа две думи :)
Не знам дали е важно и дали трябва да знаеш дори едно от всички тези неща. Но има моменти, в които наистина искаш да говориш - просто ей така. На мен ми се случва малко след като съм била ядосана или безчувствена. Всичко се стапя и спирам да съм ядосана. Ставам много тъжна и много чуплива, не мисля и се самоубивам с изкуство.
Затова сигурно ще умра млада - защото, ако отворя сърцето си, в него няма да остане място за въздух. Защото ме е страх за другите, защото ставам през нощта, защото ме боли ужасно много заради тати, защото изпитвам нужда да давам на хората хубавите неща, които съм открила.
Затова обичам да чистя - защото, когато изхвърлям боклука си, ставам по-чиста и аз. Започвам отначало, изтривам се като мазните петна по чиниите.
Живея много нездравословно не само защото пуша, но и защото се отварям за света.
Изненадвам себе си и ми се иска да го правя по хубав начин.
Ако някой разбере какво е в мен, може би няма да повярва. Аз съм много щастливо момиче и едновременно съм толкова тъжна. Това ме убива :)
Няма да умра сега, защото трябва да направя още много неща. Трябва да се случи всичко, което съм искала и в което съм вярвала.
Не ме питай за лесни начини за самоубийство - знам само трудни :)
Моля ти се, моля ти се, когато четеш това, не ме мрази. И ако започна да спя с 35-годишни мъже, знай, че все още съм чиста.
Една позната беше написала, че най-страшното обяснение в любов е "имам нужда от теб". Нямам идея дали е така.
За мен най-хубавото нещо, което мога да кажа на някого, е "Моля те, не умирай на 27 и аз няма да умра на 25''.
А най-хубавото, което могат да кажат на мен, сигурно е "Ако умреш на 27, ще дойда с теб".
не искам никой да ме разбира
обичам живота, обичам да дишам, обичам много неща, нова генерация и твоите студени очи
No comments:
Post a Comment