Prelude

And I'm not so sure if I'm sure of anything, anymore
Някъде четох, че трябва да пробвам да пиша, че съм пълна с идеи и креативността ми е голяма. Имам постоянното чувство, че някой ще отвори и ще ми каже, че е късно, но ще напиша поне няколко изречения.

Нали знаете мирисът на тревата, който ви пренася в прекрасни фрагменти от миналото или просто от времето, които олицетворяват щастието по някакъв странен, наистина частичен, но достатъчен начин ? Дори не знам дали не е бягство от реалността, но наистина мирише хубаво. И никой не би избягал от заблудата, за да бъде реалист. Какво лошо има в това да живеем в малко илюзия, не би ли било хиляди пъти по-лошо, ако всеки път отчаяно се съмнавяме и доверието и вярата не съществуват ? Дори да не е така никой не може да ни отнеме това, което сами си създадем, а то понякога оцелява най-дълго само във въображението, мечтите
Но, мили деца, не живейте единствено на базата на ваши измислени разбирания за нещата и не се надявайте вечно да се криете в музика, картини, блогове.. Може би може да станете известни, но това ще означава ли, че сте сте спасили ? И не пилейте тази енергия, радвайте другите, хранете ги с изкуство..
Защото изкуството не вирее навсякъде, то търси хората с души.
Милиони малки, цветни конфети започнаха да падат от небето, сипеха се и всички им се радваха, а моментът беше някак толкова тих и времето беше спряло.
Имаше ли значение защо и как ?
Няма разбира се. Пожелавам на всеки да намери някого в сравнение, с когото нищо друго няма значение.