11/21/2010

това, което не правя, pt. 2

18.06.2010

не знам защо реших, че може и да не продължава живота си на чернова


изповед по средата на нощта


(а всъщност написано между 16:15-16:40 и по-късно..)


Устните ти бавно пълзят по гърба ми,
както сутрин зората пълзи по небето.
Мачкам чаршафите, превивам тялото си
в малка конвулсия, болезнен копнеж;
разцепвам устните си и пия кръвта си,
трескаво пускам ноктите по плътта си,
за да утоля жаждата -
жаждата за чужда пот, полепнала по тялото ми.
Само изповед в звездна лятна нощ може да бъде спасение.
Само когато времето спре
и съм достатъчно силна, за да хвана ръката ти първа.
Само когато небето,
надвиснало над нас, е така безкрайно, че да поискам
да не се прибирам никога.
Нуждая се от катарзис, от искреност до режеща болка,
до оголване на всеки нерв, до създаване на истинско напрежение,
до опъване границите на възможното,
до утопия на няколко мига със теб.
Затварям очите си и си представям, че припадам върху гърдите ти -
това е мъничка глътка въздух, бягство в страната на тихата страст,
капка утеха,
стръкче надежда.
И не искам да се събуждам,
защото пак нищо няма да е толкова, колкото трябва.
Издухай прахта от миглите ми
и не ме пускай.
Позволи ми да те владея,
разтвори раните си за мен -
ще ги целувам със солен език,
а после със сладък сок ще отмия
всеки демон, който танцува в душата ти.
Пусни котвата на ръцете си
някъде на дъното на моята кожа
и остави мирисът ми
да се вреже в обонянието и в спомените ти.
Нека гласът ми е
ехото
на твоите неизречени желания -
в пулса ми вилнее
някаква женска магия.
Не искам ключ,
за да си отворя,
и не искам да заключваш след мен,
след като вляза -
само остави вратата притворена.
Предусещам го, без дори да съм сигурна
защо в точно такъв момент
мога да бъда такава.
Дай ми право на крачка назад,
дай ми право на крачка напред,
аз вече те пуснах,
за да не се обвинявам, че сама се хвърлих в пропастта
- все някъде ще се срещнем.
Остави ме да бъда слаба в ръцете ти
поне понякога,
поне замалко.
Остави ме да бъда невинна,
когато съм малка и свита като пашкул.
Остави ме да бъда искаща,
когато лежа беззащитна и те очаквам.
Остави ме да бъда порочна,
когато сама водя ръцете ти
по пътя към тайните си.
Остави ме да си тръгвам,
а после съжалявай,
докато слушам как шевовете на сърцето ми се късат рязко
един по един.
Не ми трябват думи, не искам да знам,
стига ми само едно по-дълго мълчание,
за да се влея в кръвта там, където боли,
и да разбера.
Ще спусна нежно докосване по дланта ти и ще се свия в нея,
за да не треперя от студ.
Ще те потърся с навлажнени устни,
за да разруша бариерата,
просмукала се в атмосферата между нас.
Тогава, моля те, остави погледите ни да се давят един в друг,
болезнени и опиянени,
а аз ти обещавам,
че ще си струва.
Само ме обичай,
бъди до болка влюбен в мен,
за да се оставя
както искам,
както мога
да се предам
и
да те обичам
и аз.

1 comment:

Лилия said...

Човече, твоя съм до последната клетка в мен.
Твоя до последната секунда на всеки ден.
Няма рана ,коато да не е по теб.
Няма мисъл, която да не е за теб.Колко болка има в мен-
това зная само аз.
Нима не виждаш че станах като лист-
обръщам се и те търся около себе си.Колко страдам за липсата ти-не питай, не искай отговор-боли от него.Когато съм най -силна ,тогава съм най-уплашена за нас.Търся спасение за мислите и душата си в много работа, за да убия мъката си.
Ти искаш да ме докоснеш с устни-аз не смея дори да го помисля, от страх, че ще си повярвам и после няма да мога да преживея ,че не може да се случи.Аз дори само да те гледам ще съм щастлива.А всичко друго е толкова много , колкото не бих могла да побера в себе си като щастие ако се случи.Толкова малко ...за да го искам , и толкова много...за да стане истина...Дано имаме късмет.Дано успея да стигна до теб и при теб да остана завинаги-на гъдите ти и в очите ти да видя себе си.Гърлото ми се свива всеки път от болката.Очите ми са пълни със сълзи непрекъснато ,от стоновете на душата.Искам те ...Обичам те ...
Липсваш ми всеки път когато поемам дъх.Чувствам дланите ти по себе си ,всеки път когато съм сама и мисля за нас.То е чудо,ти си в мен.Нося те като сладък сън, живея те като свой .Ти си всичко за мен-и въздух и вода и слънце и роса и жар и устни и въздишка, и розата и музиката.За Бога-не мога без теб...