2/04/2011

Jolene

може би трябва да мразя моментите, в които не знам какво искам, в които не знам от какво имам нужда (освен основните пунктове, но те не са изцяло определящи).

може би трябва да ги мразя, но всъщност те просто ме уморяват.
тези нощи не ми се бяга някъде без посока, не ми се занимава с рискове, нямам нужда от адреналин.

търпението и спокойствието са две различни понятия. май съм търпелива, когато не трябва да бъда, и спокойна - пак тогава. ако ги разменя, не виждам как това би помогнало.

общо взето празен текст.
оставям се в нечии ръце. когато съм уморена.



тъжно е, но не се моля аз. може би никой не го прави, а трябва. може би не си струва?
като се разболея, може и да разбера.

4 comments:

MadHamish said...

Това беше песента, която ме накара да ЧУЯ The White Stripes. Слушах концерта им от 2010 цял ден преди два дни и осъзнах, че съм им фен и че са великолепни. Вечерта пък те обявиха, че се разпадат. Разпратих парчето на разни приятели и ми е чудно дали и при теб е стигнала циркулацията.

п.п. Не се познаваме, стигнах до блога ди през блога на Алекс. Иво съм. :)

eiri said...

РАЗПАДАТ СЕ?!?!!!?

Vesela said...

Парчето стигна до мен благодарение на един колега и е малко тъжно, че решавам да ги ЧУЯ по-сериозно сега, когато са история :)

А иначе - Весела съм аз :)

Vesela said...

Eiri, разпаднаха се. http://www.whitestripes.com/