Ще те обичам само ако

си войник

ако имаш войнишки дух

ако си мъж със стиснати юмруци и белези

ако не говориш много

ако дърпаш силно

ако пронизваш с поглед

ако не си правиш кола маска

ако знаеш, че няма да ме изпуснеш

ако не се страхувам дори когато караш като луд

ако няма нужда да се лепиш на жените и да им правиш тъпи намеци, за да ги имаш

ако имаш силни ръце

и белези

ще те обичам само ако си момче и мъж едновременно

ще те обичам само ако ме караш да потръпвам, когато ме докосваш

ще те обичам само когато гласът ти е снишен

само ако идваш винаги, без значение кога ми трябваш

само ако си труден

с изпити черти

и момчешки скули

рядка и крива усмивка

ако не си лигав и претенциозен

без значение дали си чел стотици книги, или не

привидно непоклатим, но достатъчно бушуващ и неспокоен

със стиснати юмруци, белези, рядка усмивка и препускащо сърце,

понякога лекомислен и безстрашен, силен и ненатрапчиво, но наистина мъжествен

непредпазлив и влюбен,

със специално отношение към момичетата и жените, с най-специално отношение към мен

ще те обичам само ако си войник

и ако си, може би и аз ще бъда полуголата снимка, която си носиш в казармата

и която те спасява от мисълта за самоубийство

само ако си войник



а тази песен я слушам толкова нощи през какви ли не замайвания и през какви ли не хора. чак сега се сетих да я чуя във вечерната неделна тишина, която ме побърква. два дни бягах от хората и вече ми иде да се гръмна. я солдат.