6/07/2012

страх ме е от себе си

ще започна да лакирам ноктите си по-старателно.
ще рисувам бавно, докато се водя по извивките от сънищата си.
обичам сънищата си и едно нещо е вярно: когато се предам и откажа да творя и мисля будна, го правя в тях.

обичам сънищата си. с много думи, гниещи зъби, омагьосани гори, повтарящи се, страшни, наситени с истинска, толкова истинска физическа болка, извратени, сексуални, заплетени, мрачни, символични.

от будната весела не остана нищо. все повече хора ме наричат лулу.
чета "мъже" на цвета стоева и изведнъж спря да ми харесва.
погнусявам се от този свят. не искам никога да пиша нищо.
не искам цял живот да живея на блог постове или на разкази за айфони и кондоми.
не искам да съм самоуверената мацка, спала със сто мъже, и въпреки това интелигентна и адски секси.
в някой друг ден може и да искам, но сега не. не, не, не.
не искам да държа на две големи водки и шотове.
не искам да пуша кутия цигари на ден.
искам да ми става лошо от много малко алкохол и красиво момче да ме носи на ръце към голямо легло в усамотена тъмна стая.

искам цялата софия. да я гледам през прозорци на тролеи, трамваи, автобуси, маршрутки, таксита. да вдишвам мирис на метро, да карам по самотните булеварди на нощта. да ходя в онези квартири, където хората винаги се сменят, не спят, редят линийки, а аз разгръщам пратчет. сменят се, интересни и безинтересни, момчета с безлични физиономии и момичета с недостатъчно женствени движения. да се чудя кои зодии са.
майната им на зодиите. майната им на рибите и на скорпионите.
на всички тези дребнави глупости.
искам да изляза от кожата си, а не мога да избера каква да бъда.
затова никога не избирам.
по дяволите, не си приличаме.

не мога да избера, затова възприемам действията си като поезия.
в думите ми не остана никаква.
когато реша да пиша, пред очите си виждам червена стая и си мисля за "кухненска хартия, която бърше сперма от голо женско тяло".

събрах прекалено много свят, събрах и копнеж по частица от останалия свят, до който все още не съм се докосвала.

един циганин ми каза, че съм хубаво момиче и че трябва да се моля сутрин и вечер.
две циганки ми казаха, че съм красива.
една баба ми подари тъмносиньо прозрачно камъче и ме накара да си намисля желание със затворени очи.
едно момиче ми каза, че в миналия си живот съм била русалка.
един вечно пиян скитник ми се усмихна по-мило от толкова много хора.

имам много непознати в живота си.
не ми останаха думи. отмих ги с фасовете в тоалетната. с повтарящите се сериали, с умората късно вечер или рано сутрин.
не ми останаха думи.

6 comments:

6655321 said...

И аз
И аз
И аз
И аз
И аз

Не знам коя е кръвната ми група. Не искам да решавам. Не искам да съм само добър и усмихнат, не искам да съм циник който се подиграва на всичко красиво, защото му е мръсно отвътре. Не искам да знам как се живее. Не искам да съм учтив по задължение, не искам да наранявам хората на гребена на емоциите си.
Не искам да искам. Само да усещам.

Повози се с мен по дяволите! В гаден мръсен син тролей от край до край. Ела и послушай от балкона влака в един през нощта. Вдишай на някоя гара миризмата на релси с пълни дробове. Уханието на метрото, която те лъхва още от въздушните завеси на входа. Разходи се с мен в полето с бодилите през ветровита лятна вечер и гледай с мен как последния трамвай скърца празен по релсите.
Нарисувай усмивка по прашната ми броня и колата няма да изглежда вече мръсна. :) Позволи ми да си хвана бездомна котка, за да я погаля от скута ти.


Не ме обичай. Не ме искай. Не тъгувай. Не бъди никоя за мен. Аз съм никой - самотният наблюдател. Но погледай с мен звездите от моста на електрокарния завод и мечтай за каквото пожелаеш.

Не е редно да те искам. Не искам да преча на никой. Но ако всичко се дели на редно и нередно, защо този порядък ме разлага като рак?
Не искам, не искам не искам да понасям, да се отказвам, да се преструвам, да помъдрявам, да се подобрявам, да съм разсъдлив и силен само за да изгния. Да изгния, превъзмогнал единственото истинско в себе си. Пот вместо топлина и похот вместо страст. Не искам претенциозните си думи, не искам да проповядвам, не искам да ме четат и да ми отговарят. Не искам да заменям и повтарям "докато стане".

Ела с мен там където е тъмно, но няма страх. Където е счупено, мръсно и грозно, но можеш да запазиш или размениш душата си.
Заведи ме където е светло и се усмихни. И може би няма да ти отвърна, но ти не мисли че не харесвам светлината :)


Толкова ли е мръсна душата ми, че изобщо не я искаш? С какво друго на тоя свят да я измия освен с теб?

Още не съм изгнил, не съм изгнил, не съм, не съм, не съм!


Ако някога осъзнаеш колко си чиста и красива, дали ще престанеш да бъдеш?



Безполезно е. Моля те, откъсни тези скапани букви и погледни вътре. Погледни някак си. Моля.

А. А. said...

Страхотен текст. А иначе горното го е писал някой от зодия риби. Но и то е хубаво :-)

Lulu said...

Да, от зодия риби е. Ех, много страст съм имала с момче риба :)

иначе аз просто няма да отговоря. прости.

Lulu said...

Всъщност искам да отговоря, но няма.

А.Д., сънувах, че отново ме предаваш :)

А. А. said...

Далечни са ми водните, но уважавам :-)

6655321 said...

Не, аз не съм те предавал. Дори на сън.