6/27/2012

I'm in his favorite sundress, watching me get undressed

Имам две червени рокли.

Мия ръцете си с бебешки сапун и ми се струва най-хубавото нещо на света.

Свиквам с кафето и започвам да изпитвам нужда от него.

Разпилявам и раздавам душата си насам-натам, а после си я искам.

Сънувах, че трябва да се омъжа на 13-ти ноември.

Понякога ми се иска да ми пукаше повече за неща, които вълнуват другите. Например изпити.

Страшно разчитам на паметта си, но и тя си има моментите на изнемогване.

Винаги започвам да чета книги, когато трябва да уча.

Пак подхванах "Непосилната лекота на битието", този път сериозно, и ми е тежко, тежко и болезнено да я чета.
Някакъв библейски цитат съществува някъде и гласи, че любовта не е горда, любовта всичко търпи.
Е, аз съм горда и не търпя всичко. Сигурно затова се разминахме.
Тази книга ме убива.

Пиша за семейството си. Лакирана съм в червено. И ръцете, и краката.
Всяка сутрин мия лицето си с някакъв гел. Гледам се в едно много старо огледало и се чувствам чиста. И аз като Тереза тежа от вина.

Сънувам бележки, пустинни залези, частички мъдрост за живота, смърт на малки деца и училището ми като тресавище.

Лягам си по тъмно и се обвивам в мекотата на нощната светлина.
Обичам нощта дори когато я проспивам.
Не държа боклук вкъщи.
Сънувам как ме карат да отрежа косата си.
Спя с три възглавници.

Преди да отида до магазина, си слагам червен молив за устни и след минута го трия в ръката си. Прехапвам устните си, за да нахлуе кръв в тях. Искам да ги търкам с частиците на захаросан мед и да изстържа всички накъсани кожички по тях.
Копнея за красота, но не и полирана.
Нищо топло не може да бъде съвършено.

Хлебарка лежи по гръб в банята, а аз се мъча да я обърна и да изправя крачетата й. Това не ме прави добър човек.

Искам три дни да гледам само анимации и да пуша навън. След това ще гледам само филми като "Arizona dream" и ще слушам Ederlezi, която ще ми напомня за една съботна сутрин в Борисова, Сиси и една от любовниците на втория скорпион в живота ми.

Обещала съм на 40 и няколко-годишен мъж да го нарисувам. Трябва да спазя обещанието си.

Обичам Южен парк. Искам да правя любов далеч от хората, далеч от цялата цивилизация. От всички дюнери и шумни партита, от Джена, Емануела, галериите, театрите, изложбите, от едните и от другите.

Прочетох "Мечтатели" и не останах толкова очарована, колкото очаквах. Но се вдъхнових от Ева Грийн, от заоблените й, полюшващи се гърди с бледорозови, големи зърна. Мечтая си да се събличам като нея, но и винаги да изпитвам свян от тялото си. Защото срамът е свещен. Срамът и перверзният ексхибиционизъм в едно.

Искам пак да прочета "Лолита".

Слушам това и тръскам цигара в откраднат пепелник.

това е моят свят

8 comments:

Anonymous said...

Иска ми се да те познавах по-добре, по-истински. И да говоря, и да те слушам. И да говориш, и да мълча. И да мълчим, двамата. Някога, някъде, някак. Искам да подредя колекцията ти снимки, да не мисля за нея, защото една ръка е по-топла от всичките мегапиксели. Искам да зная че мога да си призная колко силно се възхищавам на откровената нежност на малката запетая, преди да ми вземеш дъха.

Lulu said...

Какво ще правиш с книгата?

Anonymous said...

Книгата се прелиства, внимателно. С уважение. Книгата се чете, препрочита. Книга се пише - и се дописва. Една от книгите е винаги недовършена. Ще я мисля.

Lulu said...

А кой си ти?

Anonymous said...

Просто се усмихни. Моля

Lulu said...

Усмихнах се. Виждал ли си някога усмивката ми? :)

Anonymous said...

Като сезон, миниатюра. Само наум. Виждам я, но не съм.

6655321 said...

Харесва ли ти "Непосилната лекота на битието"?

"където младостта и красотата нямат смисъл, където целият свят не е нищо друго, освен огромен концлагер, населен с тела, които си приличат и чиито души са невидими."