8/27/2009

шесто чувство настръхнала кожа

навън е студено. преди половин час се молех да съм вкъщи, защото, да, вкъщи е най-сигурно и човек иска да се прибере там. иска да бъде на сигурно място, защото оттам може да започне. и макар понякога да не откриеш най-удобното място за себе си вкъщи, все пак си у дома.

преди малко повече от половин час изтръпвах от студ и дискомфорт, а сега, обръщайки се назад, въпреки нетърпимостта, която изпитвах към почти всичко, не съжалявам за нищо
..разбира се.. кой казва, че съжалява?

и всичко само заради една песен

откри ли капачката на бутилката джин из самотните спомени за своето собствено дишане?
метафорите станаха прекалено много

небето бълва сълзи от плътен кървав дъжд
прекъсва го насред задръстване едничка детска глъч

един път сърцето дай си, дори мигът да бъде къс
обърни се към небето и признай си "искам я", и дръж.


на сутринта се събуждам по-рано, отколкото преди, пускам си трейлъри и се размечтавам за кино. просто искам да гледам, а пък димитър димов е натежал върху другите книги и чака да отложа остатъка от Йовков, за да чета за любов и да плача, стига да мога. не вярвам на всичко, което съм написала, защото може да е било само някакво поетическо отклонение, а може да съм права в псевдомъдростта си. има много време, докато разбера. и тече точно сега

вчера днес утре

само така трябва да пиша, само така, незнаеща какъв е смисълът да спреш и да огледаш докъде си стигнал
така, докато слушам "дните без вина", за което благодаря на човека с телефона
хвърлих дънките за пране, а шалът е на фотьойла.
не мисля, че ще забравя секундите, в които слушах песента и просто реших, че това е момент
че аз решавам и наистина се е натрупало толкова в мен, че вече, дори да мога, просто не искам да се връщам назад
за сметка на това смятам да поглеждам към историята, понеже е добра идея да не забравяш къде и какво си правил, какви думи си използвал, как си ги сплитал в монолози, диалози, полезни и безполезни разговори
винаги е добре да преоткриваш нещата и да използваш остриетата на реалността като оръжие, с което да си проправяш път натам, където мислиш, че трябва да отидеш
хип хопът може да бъде ужасно силно теглещ те към меланхолия, а по това време (за втори път ми се случва) съм свикнала да откривам по някой филм, който да не мога да изкарам от главата си
не заради натрапчивост, а защото просто витае и понякога ми напомня наличието си из мъгли, ветрове, дъждове, суша и морски полъх
дали се лъжа, или светът наистина ухае на литература, от кожата ми се изпарява литература, хората са размиващи се скици, а силните моменти се режисират на забавен каданс и на фона на прекрасна музика
жигосвам ли всичко, търсейки контраст и живопис
какво правя въобще, когато по пътищата, под голото небе, една след друга са се наредили малки индустриални империи, а хората, които си говорят за тях, сякаш наистина живеят на съвсем различно място

искам да стигна до предела си, всеки един дъх нов опит е

"харесват целите, но не харесват процеса"

ако ще ходя по ръб на пропаст, да е моя

каквото и да откриеш и да разбереш, не винаги е грешно да се вземеш насериозно
понеже примерите раждат теория и колкото и осъзнавания в безсънията си да си натрупал, ако не започнеш да ги изпробваш, защо са ти всъщност?
изглеждат много по-малко верни и ефективни, когато влезнат в употреба
да, това е рискът от действието
само че е нужно търпение

когато дъжд вали, всеки се крие, залоства капаците

всеки следващ ред на същността ми пореден прочит е


и тъкмо когато реша да спра, песента започва отначало и желанието да споделя леко разсънено отваря очи
просто ми се иска да закова всичко, случило се подвластно на хормони или някакви други биологични и небиологични фактори, да го закова с пирони в себе си и винаги да мога да улавям това, което ми е нужно

всеки атом се е просмукал с натежала тъга и погледи в бъдещето и в нищото
всички напоследък говорят както аз пиша ненаписаните си бели стихове и из света се носи духът на вряща кръв и безпаметно взиране в синия таван, разбирайки, че не трябва да спиш

в момента всеки е малък скъпоценен камък, опитва се да раздаде част от това, което е взел
и се опитва да вземе нещо от другото и другите, понеже светът никога не е изглеждал така голям, цветен, сложен, оплетен, безкраен и любим

and you can laugh
a spineless laugh


много е рано, стига музика
качи се на високо, когато останалите си говорят и ги остави да проследят свободата по движещия се силует с поглед
едните от тях ще продължат просто да те гледат, прости им
другите ще те търсят в себе си и извън себе си, по жиците и под тях
потърси ги и ти.

No comments: