10/14/2009

An orange sweatshirt. How cool.



/moOnxinha@dART.com/


Ако сте от типа хора, които са будни насън и се опитват въпреки несъзнателността си, с всички сили, които притежават, с всяка капка будност, която им се останала, да отворят очи - значи този филм ще ви хареса.
Този филм ще ви хареса, ако се чудите колко дълбоки са дупките в човешката психика, ако сте се питали не е ли всичко измислено, не живеем ли в огромна, страшна, мрачна и влажна илюзия.
Този филм ще ви хареса, ако сте безнадеждно романтични и обичате думите. Ако превръщате всеки момент в злато като цар Мидас ("..and he holds me so tight and turns me to gold in the sunlight.") Ако обичате усещането за безкрайност и ако го откривате в обикновени човешки дейности, без да сте използвали някакви психотропни вещества. И ако сте го правили под тяхното влияние.
Ако преди да заспите, се опитвате наум да регистрирате промените в поведението си, ако дисектирате света и ситуациите, искреното и фалшивото и ако подлагате своите и чуждите чувства на вечно съмнение.
Ако харесвате истории, в които някак не е съвсем ясно какво се случва и повечето кадри са ретроспективни прещраквания, сбор от хаотично движещи се атоми пред камерата.
И ако все пак понякога успявате да стъпите на земята и знаете колко добри са братята сценаристи Кауфман, защото тук Чарли се е включил със смайващия си талант. Или ако имената Том Уилкинсън, Илайджа Ууд, Марк Ръфало, Кирстен Дънст, Джим Кери и Кейт Уинслет ви говорят нещо и съществува някаква вероятност да харесвате поне един от тях.
Изчистете съзнанието си от всяко петънце, забравете това, което ви тревожи, мъчи или просто ангажира, и се подгответе да попиете с изцедената си гъба за възприятия мръсотията на объркването, разминаването, спомените, забравата, грешките, ръждясването на човешките отношения, примирението, борбата, та дори и на любовта.

Филмът ми напомня за много неща и същевременно не ми. Има нещо в него, което е ужасно и окончателно мое. Като започнем от факта, че не знам как да подходя при описването му, преминем през оранжевата коса, каквато и аз имах в миналото, и свършим до там, че още преди три години реших, че ще е специален. Гледам го за втори път, много по-реално мислеща, и не знам дали ще избие по мен постепенно, ще се видоизмени ли в някаква промяна, ще науча ли наистина нещо, ще науча ли някого на нещо чрез него или това е всичко, което ще успея да открадна от гениалната му простота този път?
Яркочервена коса и тъмносиньо контрастиращи дрехи на фона на бял, бял, снежен плаж. Утопия.

Clementine: Joely?
Joel: Yeah Tangerine?
Clementine: Am I ugly?
Joel: Uh-uh.
Clementine: When I was a kid, I thought I was. I can't believe I'm crying already. Sometimes I think people don't understand how lonely it is to be a kid, like you don't matter. So, I'm eight, and I have these toys, these dolls. My favorite is this ugly girl doll who I call Clementine, and I keep yelling at her, "You can't be ugly! Be pretty!" It's weird, like if I can transform her, I would magically change, too.
Joel: [kisses Clementine] You're pretty.
Clementine: Joely, don't ever leave me.
Joel: You're pretty... you're pretty... pretty...

И все пак, за да не бъда твърде егоисточно постъпваща, ще ви кажа:
Една сутрин отчаян мъж решава да не отиде на работа и да замине. Среща екстравагантна жена със синя коса. Влюбват се от пръв поглед. Малко по-късно Кейт Уинслет няма никаква идея кой е Джим Кери, а той не подозира какво, по дяволите, се случва. Оказва се, че го е изтрила. Той решава да отвърне на удара със същото. Трият ли се хора обаче? И как?
Well, гледайте.

please, don't strip my mind.. :>

1 comment:

Без(д)умие said...

Ааа, един от най-любимите ми филми! <3