Преди се късах, късах се парче по парче, парче кърваво месо по парче кърваво месо, истински, дълбоко и брутално. Така правех при вида на някои гледки, така правех в някои моменти, така ме изтезаваха някои мисли, така ме мъчеше въображението ми, така ме убиваше способността ми да не спирам.
Животът е толкова случаен. Пълен с толкова проклети случайности. Много съм щастлива, защото има неща, за които да бъда щастлива. Но освен всички тях в този период от живота ми има и едно ужасно драпане и дращене по вертикална плоскост. Знам, че всички тези периоди са някакви преходи. Знам, че е така. Усещам го като миналата година - толкова сладко-мъчителна есен. Сега точно не знам как продължавам да правя всичко, което правя - да карам, да говоря, да забравям, да си спомням, да се усмихвам дори.
Но когато разстоянията се скъсят и представата за нещо се превърне в реален образ, светът започва да боли и тупти ведно с теб.
It was me on that road
but you couldn't see me.
http://youtu.be/KLpkXtM-VI8?hd=1
Удивителна.
Не искам да съм демонстративно лаконична. Просто това е моята случайност.
невинно и горчиво. се късам отново.
2 comments:
Мисля че достатъчно ме познаваш ,за да си мислиш че съм демонстративно лаконична.Няма смисъл да бъда предизвиквана-не отвръщам с лошо.А ако кажа истини няма да бъдат приети правилно от мнителност.Още няколко часа ще помълча ,дано не се обидиш.Искам ведрост и веселие,
Клипът е убийствен.
Post a Comment