Явно е тенденция. Пореден декември, а паметта ми е по-тежка с още една ламарина.
Какво да кажа - вкъщи съм и не съм. Хубаво ми е и не ми е. Някъде там съм аз - между тъмносиньото, погледите, желанията, смелостта, страха, прехапаните устни, детския глас и нуждата.
А леглото ми е оправено и ще ми е топло, топло, топло. Да се скрия в него, поне за малко.
една ламарина
No comments:
Post a Comment