денят, в който да ти кажа как запълваш часовете, карайки ме да пропускам важните неща, за да мечтая за онези, които са далече.
Не моментът да мисля и да вярвам, че ще има значение. Не е Весела тази, която ще избере страхът, вината и завистта. И не съм аз тази, която ще се плаши. Не си този, когото ще загубя, защото не може да е провалът, от който се страхувам!
12/29/2007
не знам
там ли си, когато те викам. къде се криеш, когато те търся ?
чувстваш ли, когато те искам ?
искаш ли да съм до теб някога ? болка усещаш ли, когато ме няма, липвата чувстваш ли, когато съм там ?
питам те просто дали обичаш ме,
питам те, защото се чувствам сама..
чувстваш ли, когато те искам ?
искаш ли да съм до теб някога ? болка усещаш ли, когато ме няма, липвата чувстваш ли, когато съм там ?
питам те просто дали обичаш ме,
питам те, защото се чувствам сама..
freedom
аз съм цигареният дим в тъмната студена стая,
аз съм лъчът светлина, който те буди рано,
аз съм лунната светлина, когато искаш да ме няма,
аз съм шумът от улицата, когато искаш да си сам.
аз съм бялото, аз съм облак, аз съм дъждът, аз съм снегът,
аз съм страхът, песимизма, мъглата, аз съм ненужната, аз съм една.
бягаш далече и искаш утеха, искаш всичко, което аз никога не мога да съм.
търсиш си място и не спираш да искаш, аз да съм тази, която не съм.
можеш без мен, както нощ без звезди,
както есен без паднали листа и както светът без синева. можеш наистина, но ако така е,
защо пак съм тази, която не знае, защо пак съм тази, която е тук, която за теб е несравнимият звук.
може би аз съм всичко ужасно, нелепо и тъмно, мрачно, нещатсно.
а ти търсиш в себе си малко кураж, толкова малко, толкова малко, смелост една, за да кажеш, че ти си онзи, който ме иска. вечно ще бъде така и нищо не може, не ще ме потиска.
аз съм лъчът светлина, който те буди рано,
аз съм лунната светлина, когато искаш да ме няма,
аз съм шумът от улицата, когато искаш да си сам.
аз съм бялото, аз съм облак, аз съм дъждът, аз съм снегът,
аз съм страхът, песимизма, мъглата, аз съм ненужната, аз съм една.
бягаш далече и искаш утеха, искаш всичко, което аз никога не мога да съм.
търсиш си място и не спираш да искаш, аз да съм тази, която не съм.
можеш без мен, както нощ без звезди,
както есен без паднали листа и както светът без синева. можеш наистина, но ако така е,
защо пак съм тази, която не знае, защо пак съм тази, която е тук, която за теб е несравнимият звук.
може би аз съм всичко ужасно, нелепо и тъмно, мрачно, нещатсно.
а ти търсиш в себе си малко кураж, толкова малко, толкова малко, смелост една, за да кажеш, че ти си онзи, който ме иска. вечно ще бъде така и нищо не може, не ще ме потиска.
12/25/2007
и знаете ли..
че ако събера всички мили неща, които са ми казвали / и имам някъде по компютъра/ няма да са толкова много и няма да са толкова истински. а аз толкова обичах някои хора. не ми се мисли, светослав, да и него обичам, нищо че са му криви зъбите или че не си говорим, явно е, че не му пука за мен и няма да сме близки /без значение колко сме били преди/ пак, но е /дали знае?/ човек, който .. дам. а може би само аз го виждам така ;/
първото впечатление е важно, а аз съм била дете, горката аз, затова толкова го обичам :/
Наистина е най-коледният човек!
първото впечатление е важно, а аз съм била дете, горката аз, затова толкова го обичам :/
Наистина е най-коледният човек!
Жесела, Vesela, Весела
[5:58:55 PM] Slav4o каза: Vesela Koleda,Vesela Dikova,Vesela NOva godina,Vesela Le4eva i Vesela Kolda6ka....pojelavam ti da produljava6 da bude6 vse su6tiq 4ovek i da si izkara6 1 vulshebna koleda
и знаете ли, може би не съм толкова агресвина, може би съм една тъжна меланхоличка, която не знае какво точно липсва :/
и знаете ли, може би не съм толкова агресвина, може би съм една тъжна меланхоличка, която не знае какво точно липсва :/
та-ра-ра-ра-ра-ра-раммм
важно е да изкуфееш и да кажеш всичко, което искаш без да пропуснеш нещо съществено! аааааа пеее ми се, леле обичам да ми се пее.
имам сериозен проблем в системата и сега ето го и другият:
като пиша така е добре, но като пиша 'официално' си имам схема и явно отгчавам хората. ако си бях дала повече свобода и воля на простотията в есето за 1000 стипендии може би нямаше да съм почти убедена, че нищо няма да стане. аз ще се зарадвам, ако стане, ама ако е само заради социалната квота ще е някак гадно.. можех да напиша нещо по-добро, можех ли ? не, не звуча като човек, който е могъл, защото вече не вярвам, че мога да пиша есета, но пък вярвам, че понякога мога синтезирано да казвам, каквото трябва, макар че хора като Влади никога не биха се зарадвали. Да, Влади ми скапа 1/20 от празника и знам, че прозвучах ужасно, но дааааааааааа, колкото и да съм благодарна ахягсла
но не е наистина не не не нененнененененененененен не не важно, защото просто не е и защото, ако почна да разбирам хората ще се чувствам много пос-покойна, а ко се чувствам малко по-добре ще е толкова по-хубаво, защото ще бъда по-щастлива. все едно не знам, че трябва нещо мноого малко да се случи, за да се почувствам по-добре, аз знам, че така са устроени хората, но не знам нищо повече. в разни моменти разни впечатления не могат да ми помогнат. леле, боже, олеле, леле , въй, толкова съм объркана. имам нужда от момче, на което да мога да говоря, от прекрасен филм и прекрасна прилика с Рене Зелуегър, отвреме, за да мога и да чатя, от хубава музика, от нещо мноог екстравагантно и стилно, от толкова много работи, а сега просто пиша и нямам идея как мога да не мога да се изкажа за това, което си мисля, а то в общи линии е, че ако това съм аз съм крайно нежелаеща да съжителствам в едно тяло именно със себе си, защото не се харесвам. тва ли са ми мислите, тва ли е всичко ? оф боже, сега ако някой каже, че са гениални веднага ще почна да си г харесвам, защо хората са такива, свързанио ли е с волята, всички ли са така ? добре де, може да не стане на 100%, но определено ще стане, човешкото мнение и преценка понякога са толкова крехки не знааааам, не знам не знам амнсасасйасасйхасйхссйдасхд
отказвам да става така. искам да разбера волята при отслабване същата ли е като волята във всички други случаи. могат ли безволията да направят нещо хубаво и да са причина за щастливи моменти, мога ли да разбера какво искам ? аз наистина не знам. мислех си, че е само ужасната Коледа, да какво да ви кажа, НЕ ОБИЧАМ КОЛЕДА, НЕ Я ОБИЧАМ, НЕЕЕЕЕЕЕЕ! КАК да я обичам като няма за какво, всеки път е едно и също, защо винаги правим нещата по един и същи начин, ще стана ли известна, ще стана ли щастлива, ще треперя ли не заради сцена в Джери Магуайър, а заради нещо истинско, писна ми сериозно.
имам сериозен проблем в системата и сега ето го и другият:
като пиша така е добре, но като пиша 'официално' си имам схема и явно отгчавам хората. ако си бях дала повече свобода и воля на простотията в есето за 1000 стипендии може би нямаше да съм почти убедена, че нищо няма да стане. аз ще се зарадвам, ако стане, ама ако е само заради социалната квота ще е някак гадно.. можех да напиша нещо по-добро, можех ли ? не, не звуча като човек, който е могъл, защото вече не вярвам, че мога да пиша есета, но пък вярвам, че понякога мога синтезирано да казвам, каквото трябва, макар че хора като Влади никога не биха се зарадвали. Да, Влади ми скапа 1/20 от празника и знам, че прозвучах ужасно, но дааааааааааа, колкото и да съм благодарна ахягсла
но не е наистина не не не нененнененененененененен не не важно, защото просто не е и защото, ако почна да разбирам хората ще се чувствам много пос-покойна, а ко се чувствам малко по-добре ще е толкова по-хубаво, защото ще бъда по-щастлива. все едно не знам, че трябва нещо мноого малко да се случи, за да се почувствам по-добре, аз знам, че така са устроени хората, но не знам нищо повече. в разни моменти разни впечатления не могат да ми помогнат. леле, боже, олеле, леле , въй, толкова съм объркана. имам нужда от момче, на което да мога да говоря, от прекрасен филм и прекрасна прилика с Рене Зелуегър, отвреме, за да мога и да чатя, от хубава музика, от нещо мноог екстравагантно и стилно, от толкова много работи, а сега просто пиша и нямам идея как мога да не мога да се изкажа за това, което си мисля, а то в общи линии е, че ако това съм аз съм крайно нежелаеща да съжителствам в едно тяло именно със себе си, защото не се харесвам. тва ли са ми мислите, тва ли е всичко ? оф боже, сега ако някой каже, че са гениални веднага ще почна да си г харесвам, защо хората са такива, свързанио ли е с волята, всички ли са така ? добре де, може да не стане на 100%, но определено ще стане, човешкото мнение и преценка понякога са толкова крехки не знааааам, не знам не знам амнсасасйасасйхасйхссйдасхд
отказвам да става така. искам да разбера волята при отслабване същата ли е като волята във всички други случаи. могат ли безволията да направят нещо хубаво и да са причина за щастливи моменти, мога ли да разбера какво искам ? аз наистина не знам. мислех си, че е само ужасната Коледа, да какво да ви кажа, НЕ ОБИЧАМ КОЛЕДА, НЕ Я ОБИЧАМ, НЕЕЕЕЕЕЕЕ! КАК да я обичам като няма за какво, всеки път е едно и също, защо винаги правим нещата по един и същи начин, ще стана ли известна, ще стана ли щастлива, ще треперя ли не заради сцена в Джери Магуайър, а заради нещо истинско, писна ми сериозно.
12/23/2007
smile city
искам да имам голямаа, голяяяма усмивка, бели рпави, средно големи зъби без разстояние, е, може да има само малко между горните предни два :D
големи претенции :D
чудя се, волята, трябва ли да кажеш твърдо "не" и може ли да го кажеш за повече от седмица ? не знам, не ми дреме дали ще работя нещо, което няма да ми харесва. всъщност ми дреме много, но точно сега не ме интересува. дреме ми за отношенията ми с хората и затова как изглеждам в техните очи. дреме ми за "Хари Потър", времето и кръстословиците, филмите, монитора и очите ми. Дреме ми за всички дрехи, които ще си купя и които ще искам да ми стоят добре. дреме ми за разни повърхностни неща, които в определени моменти могат да те сдухат до основи. и ми дреме за милите жестове.. и точно сега ме прекъснаха, като щях да кажа нещо, но .. whatever
големи претенции :D
чудя се, волята, трябва ли да кажеш твърдо "не" и може ли да го кажеш за повече от седмица ? не знам, не ми дреме дали ще работя нещо, което няма да ми харесва. всъщност ми дреме много, но точно сега не ме интересува. дреме ми за отношенията ми с хората и затова как изглеждам в техните очи. дреме ми за "Хари Потър", времето и кръстословиците, филмите, монитора и очите ми. Дреме ми за всички дрехи, които ще си купя и които ще искам да ми стоят добре. дреме ми за разни повърхностни неща, които в определени моменти могат да те сдухат до основи. и ми дреме за милите жестове.. и точно сега ме прекъснаха, като щях да кажа нещо, но .. whatever
12/22/2007
last christmas
i gave u my heart but this year i was going to be strong, and here i am ... sad and lonely! delightful! and it's the most wonderful time of the year :/
понякога няма какво друго да направя освен да се примиря, нали.
нали, нали, нали, що ли питам като си мисля, че знам ? кво стана, къде са всички ? вместо да пиша за ситуацията ога направо да кажа, че нямам с кого да говоря, че се отдалечих от доста време и че ако съм била нещо за всички сега не съм. а и за някого не съм. а и съм много тъжна, накъде отива всичко тва, като сега е Коледа, а аз съм толкова убедена, че няма човек, на когото да му пука за мен толкова колкото искам. може би аз съм си виновна и не успявам да се сближавам, може би, сигурно, да. Но, НОО всъщност не знам, вече не мога да говоря наистина, сякаш почнах да мисля, че ще стана някаква и стана точно така без да усещам, а дори не знам каква. И МИ Е МНОГО ТЪЖНО! И Иван, и Катя, и Боби, и Ралица скоро може би.. Пламен отдавна го нямам, а сега е Коледа и у нас не ми се стои, не ми се говори с наще и знам, че може би няма да стане нещо чудно, което да ме зарадва, и честно казано ми се реве. Леле, колко права съм била като съм писала, че... "Всичко се върти около отношенията ни с хората, колкото и да ни пука за цялостното впечатление, личността ни и така нататък, ние търсим, търсим някого." Сега ще го променя на " Всичко се върти около отношенията ни с хората. Колкото и да ни пука за цялостното впечатление, личността ни и така нататък, ние винаги, винаги търсим някого.
И е така наистина. И колко мразя докато пиша да влизат и да ме прекъсват. И още усещам отвратителния активен въглен. И ако човек е най-искрен, когато е пиян, значи аз съм една голяма нещастница.. буквално :/
И къде е Иван ?
понякога няма какво друго да направя освен да се примиря, нали.
нали, нали, нали, що ли питам като си мисля, че знам ? кво стана, къде са всички ? вместо да пиша за ситуацията ога направо да кажа, че нямам с кого да говоря, че се отдалечих от доста време и че ако съм била нещо за всички сега не съм. а и за някого не съм. а и съм много тъжна, накъде отива всичко тва, като сега е Коледа, а аз съм толкова убедена, че няма човек, на когото да му пука за мен толкова колкото искам. може би аз съм си виновна и не успявам да се сближавам, може би, сигурно, да. Но, НОО всъщност не знам, вече не мога да говоря наистина, сякаш почнах да мисля, че ще стана някаква и стана точно така без да усещам, а дори не знам каква. И МИ Е МНОГО ТЪЖНО! И Иван, и Катя, и Боби, и Ралица скоро може би.. Пламен отдавна го нямам, а сега е Коледа и у нас не ми се стои, не ми се говори с наще и знам, че може би няма да стане нещо чудно, което да ме зарадва, и честно казано ми се реве. Леле, колко права съм била като съм писала, че... "Всичко се върти около отношенията ни с хората, колкото и да ни пука за цялостното впечатление, личността ни и така нататък, ние търсим, търсим някого." Сега ще го променя на " Всичко се върти около отношенията ни с хората. Колкото и да ни пука за цялостното впечатление, личността ни и така нататък, ние винаги, винаги търсим някого.
И е така наистина. И колко мразя докато пиша да влизат и да ме прекъсват. И още усещам отвратителния активен въглен. И ако човек е най-искрен, когато е пиян, значи аз съм една голяма нещастница.. буквално :/
И къде е Иван ?
активен въглен
и как може да ти промени коренно настроението :/
нямам какво да кажа, може би единствено, че изведнъж станах много, много, много тъжна. и знам, че нещо не е както трябва. ако можех само да си повярвам :/ и явно по-късно няма да разбера какво съм искала да кажа :/
нямам какво да кажа, може би единствено, че изведнъж станах много, много, много тъжна. и знам, че нещо не е както трябва. ако можех само да си повярвам :/ и явно по-късно няма да разбера какво съм искала да кажа :/
12/07/2007
една малко тъжна изповед
за една малко тъжна вечер. На една не малко, а може би достатъчно тъжна Весела, която не заслужава името си. Или то не заслужава нея. Всичко започва така. Сперматозоид и яйцеклетка се слива, след оплождането и появата на зарадоиш това мъничко нещо, намиращо се в някакви си утроба се превръща в синеоко бебе, което остава синеоко и по-нататък или накратко - аз. и тук вече започва да става много сложно, защото мога да кажа Весела, мога да кажа Веси, Венити феър, Линкин фенка и какво ли още не, но не мога да кажа Аз. И защо ли ? Защото имам генерален проблем, който е толкова голям, че дори самата аз не го разбирам за жалост. това е то. не се разбирам, не се познавам, нямам воля, не се харесвам и винаги, винаги правя грешки. винаги. много е ужасно да учиш и да имаш 5 например. не си много зле, но виинаги има нещо, което да не е както трябва и да те дели от този малък piece of идеалност. и така е в шибания, гаден живот. знам, че като пиша такива работи не си помагам, знам, че не съм първата, знам че има хиляди хора, които са много по-интересни от мен, знам, че може би няма шанс да направя нищо в живота или ако направя няма да съм щастлива. знам, че полагам глупави усилия и няма да достигна това, което искам. знам, че трудно ще се променя и вече съвсем се съмнявам, че ще успея. знам или не, не знам, наистина не знам, ще се чудя ли в други такива вечери наистина ли това съм аз ? само тея няколко ужасни неща ? та ако всичко това съм аз, с какво, по дяволите!, мога да помогна, да допринеса с нещо за света ? а за себе си.. ? по=опасното е точно това, че за себе си не правя нищичко. не мисля както трябва, не чувствам както трябва, кога ще съм толкова наясно с всичко? кога ? не знам и откъде да започна. и винаги, винаги пиша толкова повърхностни неща, винаги! отскоро не мога и да се изразявам, не мога и да говоря. Честно, нищо не мога, не струвам. И с цялата си наглост си мечтая да срещнна някой тип М-р Дарси или Марк Дарси. Че коя съм аз ? НИКОЯ. възможно ли е някой да те харесва джъст ез ю ар и ти също да се харесваш. ако бях нещо, щеше друго нещо да ме намери. всичко е така, всичко. с мрънкане и рев не се получава, накъде отива светът, накъде отивам аз...
Subscribe to:
Posts (Atom)