9/08/2008

Нова публикация

Доста плашещ бутон. Честит ден на красотата. Честит пореден септемврийски ден, който ще донесе безценно златно, есенно щастие.
Разглеждах си черновите и мислих за това как обичам всичките неща, които съм писала просто ей така, прости и зле структурирани, писани под влияние на някаква емоция или обикновено желание, породено от скука и подходяща светлина. А всички онези, които целят да стигнат до крайна точка и да научат на нещо, са може би много по-отклоняващи се и ограничени в това, което трябва да кажат.
Както и да е, отдавна не бях писала така и не съм сигурна дали музата ме откри или аз я забелязах под един зелен чадър, заобиколена от прекрасни хора, в тих момент, на приятна светлина, наблюдаваща как една цигара пламва.
Това ще е ключовият ми спомен от осми септември, който оцених като добър заради някои глупави, но и някои не-чак-толкова-глупави и себични причини. И, разбира се, най-хубавата беше тази, че нещо ме опроверга. А това беше изненада.
Доматен сок със сол - прекрасно. Но водката определено няма място в тази комбинация, въпреки че е изкушаващо нещо да те зачерви и да промени всичко в много, много смешна насока.
Това няма значение, когато си тих. Но тишината не винаги е вродена, понякога чака да я разбият. Да усети удар под кръста, който засяга и убежденията и предразсъдъците, а накрая те кара да се усмихваш.
Е, както и да е наистина. Колдплей вече не са най-подходящата музика за писане, но R.E.M - те стават.
Да спомена ли липсата? А да спомена ли как сама се дразня от сериозния си важен тон? Да кажа ли, че просто имах една много, много хубава вечер, която може би не изглежда толкова сепциална, но най-специалните неща са специални в някой малък, мъничък момент или в простата атмосфера .. което се оказва всичко.
Още ми е мъчно, но този път се страхувам. Не за липсата си, страхувам се от паранормални неща. Което не е важно. Наближава краят на месеца, а с него вероятно и едно разочарование, което ще може не само да ме натъжи и принизи, ами да усили липсата още, още, още повече.
Ах, къде си...

No comments: