декември е месецът не копнежите, на началата, на сбъдванията.
обичам декември от около година.
обичам снежните улици, обичам да карам по тях, когато няма трафик, когато всички коли, чакащи с мен на работещите светофари, са таксита.
съжалявам, че говоря толкова много за шофьорския си живот, но той заема значителна част от целия ми живот и го обичам.
обичам тези пътища. научих се да харесвам картите. обичам знаците, посоките, табелите (когато ги има), хоризонтите, сградите, светлините, маркировката (когато се вижда!), погледите в колата, наредена зад моята в колоната, на огледалото за задно виждане, тракането по волана, пеенето в колата, паркирането.
трябва да чукна на дърво.
а когато правя всичко сама, в пустия, голям и светещ град, тогава успявам да го видя. тогава успявам да го видя и красив, и такъв, какъвто ще ми се стори някога, когато се върна.
не отивам никъде и не знам какво да си пожелая. ще обиколя стаята три пъти, ще изсуша косата си и ще спя.
пиша все по-постно, като че ли пиша молитва.
може би това е достатъчно.
2 comments:
Много често попадайки в капаните на времето, чувстваме че нещо се изплъзва .Нещо ,което сме гонили, търсили или което мислим че ще открием.Задавайки си въпроси от рода на къде съм ,какво става с мен , или защо се получава така,не може м веднага да почувстваме вярния отговор.Той идва бавно , идва на части в живота ни ини полива със откровението на мига.Не напразно, когато се сблъскаш с душ , изоставени и невинни , които не са видл родителска грижа и няма никога да видят те сковава ужаса на действителното.Какво лицемерие е това да живееш спокойно и презадоволено ,да не се поинтересуваш и за миг от другото същество-това което е съвсем без нищо и само в света.Дори няма начин да си купи нещо с което да бъде във връзка с други ,да си пише и да има някакъв вид полезни контакти.Когато наближават празници а виждаш това лице от света и живота, ти става много безпомщно и тежко.Никой не си избира родителите, но и да има такива деца, които изкупуват греховете на безотговорни зели хора...Та те са деца.Те не знат нищо от този живот...А още преди да са осъзнати вече са бичувани
Допадат ми "постните" ти текстове. :)
Post a Comment