If I told u a secret u wont tell a soul Will u hold it and keep it alive ?

Хората са лоши и повечето знаят когато са. Аз майс ъм и усещам, че не обичам когото трябва и вече някак отвътре ми идва да ме боли, когато някой се удари и да ми става неприятно, но пука ли ми наистина или свикнах ?
Жалко, много, много жалко. Прав е, който и да го беше казал, че всички сме еднакви. Какъв е твоят стил, бе, бате ? Като на всички ? А аз съм 101 рекички..
Не откривам смисъла в ученето, помненето и всичко. Момиче без смисъл = безсмислен сбор от атоми, но засега мисля да вярвам

spread the art/love

Prelude

And I'm not so sure if I'm sure of anything, anymore
Някъде четох, че трябва да пробвам да пиша, че съм пълна с идеи и креативността ми е голяма. Имам постоянното чувство, че някой ще отвори и ще ми каже, че е късно, но ще напиша поне няколко изречения.

Нали знаете мирисът на тревата, който ви пренася в прекрасни фрагменти от миналото или просто от времето, които олицетворяват щастието по някакъв странен, наистина частичен, но достатъчен начин ? Дори не знам дали не е бягство от реалността, но наистина мирише хубаво. И никой не би избягал от заблудата, за да бъде реалист. Какво лошо има в това да живеем в малко илюзия, не би ли било хиляди пъти по-лошо, ако всеки път отчаяно се съмнавяме и доверието и вярата не съществуват ? Дори да не е така никой не може да ни отнеме това, което сами си създадем, а то понякога оцелява най-дълго само във въображението, мечтите
Но, мили деца, не живейте единствено на базата на ваши измислени разбирания за нещата и не се надявайте вечно да се криете в музика, картини, блогове.. Може би може да станете известни, но това ще означава ли, че сте сте спасили ? И не пилейте тази енергия, радвайте другите, хранете ги с изкуство..
Защото изкуството не вирее навсякъде, то търси хората с души.
Милиони малки, цветни конфети започнаха да падат от небето, сипеха се и всички им се радваха, а моментът беше някак толкова тих и времето беше спряло.
Имаше ли значение защо и как ?
Няма разбира се. Пожелавам на всеки да намери някого в сравнение, с когото нищо друго няма значение.

Where do you go when you're lonely ?

Винаги ли бъркам ?
Не мога и не мога да улуча модела, не става никога и се чувствам противна.
В един момент пишеш артистични неща и се чувстваш интересен и е АБСОЛЮТНО нормално, после си като отрепка и то отвратителна и пак всичко е провалено.
:S

high school music for high school girls

Finch, Taking Back Sunday, Jimmy Eat World, Fall Out Boy, Keane, Yellowcad, Snow Patrol and son on.. one big One Tree Hill obsession

i dont have flex type now so im gonna tell u whats insime my head in english.
the worst /or maybe not/ part is that i know things always change and it hurts when they dont end up the way u expected them to end even it wasnt a good way of ending.
same happens with me and my little OTH 'mania'.
im feeling more imaginative, more artistic, more deep and other stupid teen definations for mood and personality.
there's something cool in being sad, ive said it before but now its even cooler.
and i want to understand music with my brain and my hear, i want to hear the lyrics and I dont wanna push myself to feel the art, to feel the music. but it always feels like its not enough.
im not enough, my smartness if that kind of thing exists, isnt enough.. and its not fine. its not OK
Just not enough.
Going on the way to becoming a better person is very hard and now i realize i must learn to be strong and willy or ill burn down after few years.. if i go there successfully

how to be dead

take u away from that empty apartament
its ok to be angry and never let go
it only gets harder the more that u know


...........................................................................

обичам да гледам филми и пoсле да гледам всички прекрасни сцени по 1212 пъти. обичам да съм фенка :/
и не искам да свършва

хубаво е да гледаш и да се откъснеш от реалността, хубаво е понякога да ти се случват неща като на тях и да нямаш нужда да гледаш

call me out..

Waking up from this nightmare
How's your life?
What's it like there?
Is it all what you want it to be?
Does it hurt when you think about me


There's only One Tree Hill
Now I see it, now I understand it

But I never thought that I'd have to stare at you

Cause my dreams leave me cold and empty now...

Нещо много жалко е, че може би наистина си струва да се променя, а аз не мога, дори се влошавам..
Хубаво е да се чувствам удобно и симпатично, така другите неща за маалко по-малко гадно и е приятно да си в "себе си"

whatcha gonna do about the thing that happen suddenly
i realized...

I try to see the pain I try to see the man
BUT I NEVER THOUGHT THAT ID HAVE TO STARE AT YOU NO I NEVER THOUGHT THAT SOMEONE SO CLOSE COULD BE SO FAR FROM YOU NOW I GUESS ITS TIME FOR ME TO REALIZE THATS TRUST IS JUST A WORD
NOT SOMETHING I EVER KNEW

YOU KNOW I TRYD SO HARD TO LAUGH BUT I JUST DONT KNOW HOW
BUT WHATCHA GONNA DO ?

what im gonna do!

??
thats the question
and im abasing at speaking english
...
i tried to see the man
but i never thought id have to stare at u...
well i guess its time for me to realize that trust is just a word

BULLSHIIIT!

its not the way i used to be
its just the way im now
its not the way u look at me
its just the thing u dont
it seems so hopeless and stupid
it ment the world to me
but now i really want something
but is that u, who knows?

ъм,,мхм

а кой е класиран за втори кръг на 1000 стипендии ?
много хора.
кои много ?
аз, деси, сашо енд ди адърс.

when we were younger and better

и когато не ни интересуваше как ще излеждаме като се обърнем някога назад. и сега стана така, че не си мечтая да подредя съзнанието си или да постигна толкова велики неща. не, лъжа, още си мечтая за всичко това, но ме е страх, че ако започна да пиша както искаш ще умра от срам след години, осъзнавайки, че не съм пораснала въобще. може би не е само до възраст, може би и възрастните са така, а може би и не съм далече от "голяма". но сега не е моментът за "може би", защото когато решиш да направиш нещо не може да разчиташ само на случайността и късмета си. да, не може и заради всички тези усилия, които уж полагам, за да се променя, започнах да усещам, че човек има и отговорности и не може да стои просто така. без значение дали трябва да работи, за да изкарва пари, да си скубе веждите, за да са хубави, да не яде кроасани, за да е слаб, да връща нещата, които взима навреме, да не говори глупости постоянно, да се стреми да изглежда добре в различни моменти, да се интересува толкова от другите.. и в такива моменти не знам кое е правилно и кое не. да продължиш по същия път и да се докажеш, да се промениш.. или да вярваш на себе си, без да мислиш, че щом за другите е по-добре, за теб е също. не си го мисля, но си мисля, че някои неща са определени и просто ни трябва време, за да достигнем мястото, откъдето ги виждаме както трябва. ами ако няма "както трябва" ? няма ли да е много по-лесно да всички. и сега както всеки друг път искам да не споделям прости разбъркани хаотични мисли, а нещо което, наистина е нещо и може да промени нещо.. но винаги така става или поне отскоро - не подреждам и посредствените мисли, които имам, появяват се нови и нови, а аз просто не знам какво да правя. да залагам на реалното, да търся идеи .. не знам наистина. мисля, че всичко, в което някога съм вярвала или повечето от него, е било пълна измислица и тинейджърка заблуда. дори детска. сега е тийнейджъ и трябва страшно много да се постарая. трябва да знам толкова много за нещата, толкова пропуски и имам да доказвам толкова в училище. трябва да постигна поне 1 нещо и да бъда сериозна. и да знам какво и как го искам. да знам по какъв начин да подходя. трябва да си подредя мислите и да си ги харесвам. трябва да разбера дали има начин, по който трябва или просто мой. и стана толкова сложно, наистина се объркам и не проумявам как продължавам да пиша без да се безпокоя, дори се обърквам. не мисля, че съм нормална, чувствам се като онези момичета от филмите, които пишат разни работи, а изглежда толкова интересно и се чува удрянето на бутоните на клавиатура или пишеща машина. ето така идва музата и ето така си отива. само, че смятам да я задържа още малко. понякога може би правилните отговори не идват след правилно анализиране, а просто след въпроси зададени на шега. а дали е така? хиляди пъти ми се е случвало да говоря с някого и да го питам нещо, за да продължи разговорът, а после се оказва, че отговорът му /и въпросът ми/ са ме накарали да направя "процеп в мисленето си". дали е случайност или си внушавам, дали винаги не съм права и пропускам нещо между сложните мисли ? а ако можех да мисля различно.. дали изглежда интересно, дали е добре ? не мога да кажа и не искам да не е, но искам самата да се почувствам наистина удовлетворена, но ако се заблуждавам ? и стигаме пак до "може би" и този път е : може би съм страшно тъпа или обратното, може би изпускам страшно много, но най-важни са обстоятелствата, те променят мислите, те манипулират хората.
и все пак трябва да се оправям някак с тях..

Не е

денят, в който да ти кажа как запълваш часовете, карайки ме да пропускам важните неща, за да мечтая за онези, които са далече.
Не моментът да мисля и да вярвам, че ще има значение. Не е Весела тази, която ще избере страхът, вината и завистта. И не съм аз тази, която ще се плаши. Не си този, когото ще загубя, защото не може да е провалът, от който се страхувам!

не знам

там ли си, когато те викам. къде се криеш, когато те търся ?
чувстваш ли, когато те искам ?
искаш ли да съм до теб някога ? болка усещаш ли, когато ме няма, липвата чувстваш ли, когато съм там ?
питам те просто дали обичаш ме,
питам те, защото се чувствам сама..

freedom

аз съм цигареният дим в тъмната студена стая,
аз съм лъчът светлина, който те буди рано,
аз съм лунната светлина, когато искаш да ме няма,
аз съм шумът от улицата, когато искаш да си сам.
аз съм бялото, аз съм облак, аз съм дъждът, аз съм снегът,
аз съм страхът, песимизма, мъглата, аз съм ненужната, аз съм една.
бягаш далече и искаш утеха, искаш всичко, което аз никога не мога да съм.
търсиш си място и не спираш да искаш, аз да съм тази, която не съм.
можеш без мен, както нощ без звезди,
както есен без паднали листа и както светът без синева. можеш наистина, но ако така е,
защо пак съм тази, която не знае, защо пак съм тази, която е тук, която за теб е несравнимият звук.
може би аз съм всичко ужасно, нелепо и тъмно, мрачно, нещатсно.
а ти търсиш в себе си малко кураж, толкова малко, толкова малко, смелост една, за да кажеш, че ти си онзи, който ме иска. вечно ще бъде така и нищо не може, не ще ме потиска.

и знаете ли..

че ако събера всички мили неща, които са ми казвали / и имам някъде по компютъра/ няма да са толкова много и няма да са толкова истински. а аз толкова обичах някои хора. не ми се мисли, светослав, да и него обичам, нищо че са му криви зъбите или че не си говорим, явно е, че не му пука за мен и няма да сме близки /без значение колко сме били преди/ пак, но е /дали знае?/ човек, който .. дам. а може би само аз го виждам така ;/
първото впечатление е важно, а аз съм била дете, горката аз, затова толкова го обичам :/

Наистина е най-коледният човек!

Жесела, Vesela, Весела

[5:58:55 PM] Slav4o каза: Vesela Koleda,Vesela Dikova,Vesela NOva godina,Vesela Le4eva i Vesela Kolda6ka....pojelavam ti da produljava6 da bude6 vse su6tiq 4ovek i da si izkara6 1 vulshebna koleda

и знаете ли, може би не съм толкова агресвина, може би съм една тъжна меланхоличка, която не знае какво точно липсва :/

та-ра-ра-ра-ра-ра-раммм

важно е да изкуфееш и да кажеш всичко, което искаш без да пропуснеш нещо съществено! аааааа пеее ми се, леле обичам да ми се пее.

имам сериозен проблем в системата и сега ето го и другият:
като пиша така е добре, но като пиша 'официално' си имам схема и явно отгчавам хората. ако си бях дала повече свобода и воля на простотията в есето за 1000 стипендии може би нямаше да съм почти убедена, че нищо няма да стане. аз ще се зарадвам, ако стане, ама ако е само заради социалната квота ще е някак гадно.. можех да напиша нещо по-добро, можех ли ? не, не звуча като човек, който е могъл, защото вече не вярвам, че мога да пиша есета, но пък вярвам, че понякога мога синтезирано да казвам, каквото трябва, макар че хора като Влади никога не биха се зарадвали. Да, Влади ми скапа 1/20 от празника и знам, че прозвучах ужасно, но дааааааааааа, колкото и да съм благодарна ахягсла


но не е наистина не не не нененнененененененененен не не важно, защото просто не е и защото, ако почна да разбирам хората ще се чувствам много пос-покойна, а ко се чувствам малко по-добре ще е толкова по-хубаво, защото ще бъда по-щастлива. все едно не знам, че трябва нещо мноого малко да се случи, за да се почувствам по-добре, аз знам, че така са устроени хората, но не знам нищо повече. в разни моменти разни впечатления не могат да ми помогнат. леле, боже, олеле, леле , въй, толкова съм объркана. имам нужда от момче, на което да мога да говоря, от прекрасен филм и прекрасна прилика с Рене Зелуегър, отвреме, за да мога и да чатя, от хубава музика, от нещо мноог екстравагантно и стилно, от толкова много работи, а сега просто пиша и нямам идея как мога да не мога да се изкажа за това, което си мисля, а то в общи линии е, че ако това съм аз съм крайно нежелаеща да съжителствам в едно тяло именно със себе си, защото не се харесвам. тва ли са ми мислите, тва ли е всичко ? оф боже, сега ако някой каже, че са гениални веднага ще почна да си г харесвам, защо хората са такива, свързанио ли е с волята, всички ли са така ? добре де, може да не стане на 100%, но определено ще стане, човешкото мнение и преценка понякога са толкова крехки не знааааам, не знам не знам амнсасасйасасйхасйхссйдасхд
отказвам да става така. искам да разбера волята при отслабване същата ли е като волята във всички други случаи. могат ли безволията да направят нещо хубаво и да са причина за щастливи моменти, мога ли да разбера какво искам ? аз наистина не знам. мислех си, че е само ужасната Коледа, да какво да ви кажа, НЕ ОБИЧАМ КОЛЕДА, НЕ Я ОБИЧАМ, НЕЕЕЕЕЕЕЕ! КАК да я обичам като няма за какво, всеки път е едно и също, защо винаги правим нещата по един и същи начин, ще стана ли известна, ще стана ли щастлива, ще треперя ли не заради сцена в Джери Магуайър, а заради нещо истинско, писна ми сериозно.

искам да сложа още много, просто ей така, за да е красиво :Р новият ми любим израз е "просто ей така" :)