най-якото

и тази вечер в съня си
и този ден оставям зад гърба си
уош и стик инсект

уош не ми писа, явно щото аз съм Уоша и не съм заслужила.
лоша, лоша многоооооооооооооооооооо лоша.
трябва ли да бъдем престорени на невидими, неми, болни ?
и тази вечер преди да заспим на Бога се молим за повече дни.
наай-яката песен
и утре очаквам да напиша най-якото есе. трябва.




ппппппф
точка, точка, точка.

Едно, две, три. Едно, две, три. Виктория бързаш!
-Опитвам се..
-Не, не се опитваш. И се отказвам да ти обяснявам отново. Явно не ти пука.
- Казах,ч е се опитвам. Толкова ли е трудно за вярване ?
- Всичко, казано от теб е такова. Не разбра ли, че вече ти нямам никакво доверие. Никога не си оправдавала очакванията ми..
-.... това иска да чуе човек, предполагам знаете..
-Знам,ч е не искаш да го чуваш, знам колко е ужасно да знаеш, че си разочаровала някого, но точно сега единственото, което трябва да направиш е да се фокусираш върху стъпките си.
- Да се фокусирам ? Знаеш ли, наистина, янма нужда. Фокусирах се твърде много време върху своите, чуждите, кои ли не стъпки. Вече не искам.
Затръшна вратата, Вдигна се прах от стария килим. Котката стана мързеливо, протегна се и легна пак.
- Понякога хората не знаят какво правят и какво търсят. Аз си говоря сама.

Виктория вървеше и чакаше да започне да вали. След половин час чакане на една самотна пейка започна да вали и тя се скри в едно прашно кафене, което някак напомняше на Франция. Не че познаваше френски кафенета, но имаше някаква представа от това, което беше гледала. Поръча си виенско кафе с много сметана и отиде в тоалетната. Извади някакво пликче с прах и.. всички знаем, че извали хероин. Раздели го с една пластинка на мивката и започна да смърка. Започна да се отпуска. Падна. ЧУваше гласове. "Може да летиш, може да бъдеш свободна, може да си винаги с мен, откъсната от грозния свят".
Събуди се в светла стая, която миришеше на лекрства. Май беше болница. Все още ожеше да мисли.
-Госпожице, от колко време употребявате наркотици ?
Не си анправи труда да отговори и заспа. Сънуваше бял прах във въздуха, бавна потискаща музика и много хора, свити по изоставени ъгълчета. това беше нейния свят. И остана там завинаги.

и един бърз пост за грешките

..които се уморих да правя. ако някой /никой/ се чуди кои грешки - машиналните. явно така ми е писано и не мога да не напиша нещо без глупава грешка, а страшното е, че сега го разбирам - сигурно ги правя навсякъде с всеки.. чудесно, ето от какво се нуждая, все едно не го знаех и преди..

'go change urself'

и ако не е поза ще е проза..

понякога хората ме вдъхновяват и пиша нещо. понякога хората не ме вдъхновяват и пак пища нещо. май най-съществени са моментите, когато не пиша нищо, когато не се изтъквам, когато не се опитвам да си създам нов свят от музика, кино, цветове и думи ?

човек търси своя стил и не е лошо да се придържа към него колкото и велики да изглеждат останалите. единственото, което трябва да направиш е да напишеш няколко "твърди" изречения, които да не завършват с въпросителен и да бъдеш готов да да си готов. и ако винаги сравняваме, и ако винаги се страхуваме, и ако винаги се подценяваме, ще стигнем ли донякъде ? не, това не е въпрос, защото всеки знае отговора. някои неща винаги се знаят и имам чувствто, че полагам усилия напразно.
"Туп-туп" - сърцето й биеше като на всички останали, мислите препускаха и се въртяха и блъскаха в главата й като ан всички останали. Беше толкова убедена, че не е като тях, а светът й се смееше - беше поредната.

"хип хопа е за кеф, аз не работя"

сиви и еднакви - всеки ден ги подминавам
сиви и еднакви - вечер с тях се разминавам и
не виждат ли смисълът в лъчите на слънцето,
в морските вълни
защо всичко трябва да е лошо
и да се върти около клюки и сплетни
разни други биха казали,
че нищо вече не си струва,
но на кого му пука - курс продава, курс купува
аз си казвах, че съм различна,
но се оказа ситуация типична
поредната 16-годишна повярвала, че каквото иска може,
а оказала се във небрано лозе
поредната с мечти големи, а накрая кво стана ?
цикля на едни и същи теми
и пак повтарям си,
че ако вярваш някога ще стане
и ако вярваш си някой идеята ти ще прихване
радост щастие и хепи енд за всички, но какво
текстовете се редят в дълги редички
малки колони, шарени бонбони, едни са богати,
други четат фрази крилати,
а най-богата пак съм аз,
защото мисля рими в този час.
а който мисли рими неусетно ги предава,
никога не го разбира,
но
някой вместо него осъзнава.
и всички се въртим в пералнята на обществото
и всеки мрънка и реве,
че живеем в свят ужасен
а ти всички крият се от него,
всеки ми е ясен..

Sweeney Todd: The Demon Barber of Fleet Street (2007)

or another Tim Burton's fairy-tail moviе


вдъхновена не съм, но определено имаше нещо, което ме кара да мисля, че филмът не е чак толкова зле. е, все пак беше прекалено, наистина прехвален, но от новите филми малко не са, а и Хелена Бонъм Картър беше жестокан или поне аз я харесах много /не само заради очите/.
А и никой не отказва да гледа мюзикъли или май пак съм само аз..
Приказки + музика + мистерия + яки актьори и филмова предразположеност. Кой гледа филмите за да му харесат в днешни дни ? Всички имат толкова достъп до информация и всякакво кино /нищо, че на компютър е тооолкова по-различно/, че всеки би могъл да се изяви поне малко като критик, а ако поглъщаш малко повече от обичайното количество кино можеш да се наречеш разбиращ и да пишеш средностатичстически тинейджърско-компетентни постове като мен.
Но аз не искам да звуча така, защото аз наистина обичам киното и дори филмът д ане е прекрасен фактът, че поглъщам малко повече филми, ме прави способна да отквирам във всеки нещо лошо, но и нещо хубаво. И фактът, че избрах киното или то мен, или се предава генетично, или е поредната манипулация, WHATEVER.. Фактът,ч е съм обвързана донякъде с него /забравих си предишния край/ ме прави щастлива. И може би малко наивна и наистина неразбираща.

k then. what do u want ?

8-ми март

:) честит

И "БУМ". Падна и започна да се търкаля надолу по стъпалата, а в апартамента всичко гореше. Появиха се 2 жени и започнаха да пищят, никой не смееш да помогне, някои дори не смееха да погледнат.. Но това беше странно. Тълпата винаги беше готова да гледа, а сега не успяваше. Защо ли ? Може би заради разбитото й лице в оставените рамки за рпозорци до стената ? Или заради кръвта по пода. какво странно имаше в това още един човек да изчезне, още един живот да отлети. Не се ли случваше всичко, което може да се случи постоянно, не живеехме ли в страшно объркан и разнообразен свят, в който всичко се очакваше ? Не умираха ли хора постоянно. Такива ? Не.
Преди 3 седмици тя беше много щастлива. Гледаше през прозореца и искаше да излезне навън и да усети пролетния въздух, но знаеше, че не може повече да отлага и трябва да учи. Учеше по цели нощи от седмици и някак енергията я беше връхлетяла толкова силно, че не искаше да изпусне момента. След още час и половина четене за разни разкопки, ери и какви ли не неща, в които понякога дълбоко се съмняваше, тя излезна и звидя, че вече се здрачава, хората се готвеха да се приберат, за да "изживеят" поредната делнична вечер. Замисли се за делничните вечери. Бяха толкова обикновени, понякога тоолкова обикновени, наистина толкова, сякаш не съществуваха. Не оставяха следа или поне не видима на пръв поглед. Трупаха се една след друга и не продължаваха да не носят нищо съществено. И не бяха само вечери. Понякога и през деня имаше толкова много такива моменти, накрая се оказваше целия ден. Когато се съберат делничните денонощия те образуват нещо много страшно, което остава дълбоко скрито дълго време, през което се заблуждаваме по какви ли не креативни начини, но накрая се събуждаме и разбираме. Времето е минало, нищо не е станало, животът е сив и ужасен, ние не струваме и сме нещастни. Май не трябваше да излиза навън и да се замисля за сивотата. Все пак беше пролет или поне изглеждаше така. Сега усещаше как ще се замисли за нещата и дали изглеждат каквито са ? Трябваше ли да се замисли или просто да изчака мисълта да отлети бавно както беше правила с много други, които я потискаха. От години мислеше за какви ли не неща, а накрая се оказа, че и тя с еоказа като другите, а нещата, за които мислеше бяха като другите неща, за които мислят хората. Тогава реши, че не може да се надява само на това, а трябва да изпъкне и с друго. Но не успяваше и се блъскаше, блъскаше, блъскаше. Чудеше се дали просто не отклонява учтиво горчивата истина или пътят към успех е борбата. След това започна да се чуди кое наистина я прави щастлива.. И ето, че пак се беше замислила. проклето мислене. Никога не помагаше. С какво й беше помогнало ? С какво се очакваше да й помогне. Не, край, беше спряла. Защо започна пак. Май е порочен кръг. Но не. Не може да продължава така. "Ще избягам" беше това, което си каза наум и реши да счупи един делничен ден на парчета.
Линейката не идваше. Всички се опитваха да не гледат, но го бяха преодолели и сега пазеха само по-малките от ужасната картина. И времето минаваше толкова бавно, всяка капка кръв, която изтичаше изглеждаше като милиони мигове от живота, които си отиваха без никой да се опита да ги задържи..
Линейката май дойде. Не, беше голям бус и от него излезнаха мъже с очила, които носеха стока за товарене в отсрещния магазин. Погледнаха изненадано, решиха, че не ги засяга и не е ден, вкойто да се обременяват с чужди нещастия, и влезнаха в магазина. След около 7 секунди по-слабият мъж с очила излезна припряно, свали си очилата и погледна много по-учудено отколкото преди 7 секунди. Всъщност не беше точно мъж. Беше слабо младо момче, което явно беше намерило някаква ранота, с която да печели повече пари и да купува на приятелката си цветя. А очилата ? Слънцето днес беше неумолимо горещо.
Погледна пак, разтърка си очите и видя всичко. Кръвта, хората, чакането.. Започна да бяга натам и в главата му нямаше място за нищо друго освен страх, адски страх, мъчителен страх. Линейката дойде.

hole in the day, hole inside my head

четеш, пишеш, разказваш, разсъждаваш и проумяваш: няма смисъл. Хората бяха много и чакаха да влезнат, чакаха да им подадат сигнал, за да отидат и да опитат. Беше хубаво да знаеш, че може да си над някого с това, което си постигнал и можеш, но беше ли лесно ? Не знаеха. Чакаха и най-накрая излезна стар човек със строг вид, очила с дебели рамки, черен костюм и измачкана вратовръзка. С официално-дистанциран глас той каза на всички чкащи кандидат-студенти, че могат да влезнат, защото изпитът започна.
И започна. Минаха 2-3 минути, но бяха като 2-3 секунди. Трепетите и всичко замъглиха умовете им. изведнъж притеснението нбаддел;я и времето започна да тече. Едно момиче тракаше с химикалка, късаше опаковка от дъвка и не можеше да застане мирно. Вече беше решила да не губи време за глупости, всеки път, когато се опитваше да направи нещо специално без значение как имаше чувството, че никога не се получаваше, че объркваше всичко.
От тогава минаха 2 месеца и беше време за резултатите.

If I told u a secret u wont tell a soul Will u hold it and keep it alive ?

Хората са лоши и повечето знаят когато са. Аз майс ъм и усещам, че не обичам когото трябва и вече някак отвътре ми идва да ме боли, когато някой се удари и да ми става неприятно, но пука ли ми наистина или свикнах ?
Жалко, много, много жалко. Прав е, който и да го беше казал, че всички сме еднакви. Какъв е твоят стил, бе, бате ? Като на всички ? А аз съм 101 рекички..
Не откривам смисъла в ученето, помненето и всичко. Момиче без смисъл = безсмислен сбор от атоми, но засега мисля да вярвам

spread the art/love

Prelude

And I'm not so sure if I'm sure of anything, anymore
Някъде четох, че трябва да пробвам да пиша, че съм пълна с идеи и креативността ми е голяма. Имам постоянното чувство, че някой ще отвори и ще ми каже, че е късно, но ще напиша поне няколко изречения.

Нали знаете мирисът на тревата, който ви пренася в прекрасни фрагменти от миналото или просто от времето, които олицетворяват щастието по някакъв странен, наистина частичен, но достатъчен начин ? Дори не знам дали не е бягство от реалността, но наистина мирише хубаво. И никой не би избягал от заблудата, за да бъде реалист. Какво лошо има в това да живеем в малко илюзия, не би ли било хиляди пъти по-лошо, ако всеки път отчаяно се съмнавяме и доверието и вярата не съществуват ? Дори да не е така никой не може да ни отнеме това, което сами си създадем, а то понякога оцелява най-дълго само във въображението, мечтите
Но, мили деца, не живейте единствено на базата на ваши измислени разбирания за нещата и не се надявайте вечно да се криете в музика, картини, блогове.. Може би може да станете известни, но това ще означава ли, че сте сте спасили ? И не пилейте тази енергия, радвайте другите, хранете ги с изкуство..
Защото изкуството не вирее навсякъде, то търси хората с души.
Милиони малки, цветни конфети започнаха да падат от небето, сипеха се и всички им се радваха, а моментът беше някак толкова тих и времето беше спряло.
Имаше ли значение защо и как ?
Няма разбира се. Пожелавам на всеки да намери някого в сравнение, с когото нищо друго няма значение.

Where do you go when you're lonely ?

Винаги ли бъркам ?
Не мога и не мога да улуча модела, не става никога и се чувствам противна.
В един момент пишеш артистични неща и се чувстваш интересен и е АБСОЛЮТНО нормално, после си като отрепка и то отвратителна и пак всичко е провалено.
:S

high school music for high school girls

Finch, Taking Back Sunday, Jimmy Eat World, Fall Out Boy, Keane, Yellowcad, Snow Patrol and son on.. one big One Tree Hill obsession

i dont have flex type now so im gonna tell u whats insime my head in english.
the worst /or maybe not/ part is that i know things always change and it hurts when they dont end up the way u expected them to end even it wasnt a good way of ending.
same happens with me and my little OTH 'mania'.
im feeling more imaginative, more artistic, more deep and other stupid teen definations for mood and personality.
there's something cool in being sad, ive said it before but now its even cooler.
and i want to understand music with my brain and my hear, i want to hear the lyrics and I dont wanna push myself to feel the art, to feel the music. but it always feels like its not enough.
im not enough, my smartness if that kind of thing exists, isnt enough.. and its not fine. its not OK
Just not enough.
Going on the way to becoming a better person is very hard and now i realize i must learn to be strong and willy or ill burn down after few years.. if i go there successfully

how to be dead

take u away from that empty apartament
its ok to be angry and never let go
it only gets harder the more that u know


...........................................................................

обичам да гледам филми и пoсле да гледам всички прекрасни сцени по 1212 пъти. обичам да съм фенка :/
и не искам да свършва

хубаво е да гледаш и да се откъснеш от реалността, хубаво е понякога да ти се случват неща като на тях и да нямаш нужда да гледаш

call me out..

Waking up from this nightmare
How's your life?
What's it like there?
Is it all what you want it to be?
Does it hurt when you think about me


There's only One Tree Hill
Now I see it, now I understand it

But I never thought that I'd have to stare at you

Cause my dreams leave me cold and empty now...

Нещо много жалко е, че може би наистина си струва да се променя, а аз не мога, дори се влошавам..
Хубаво е да се чувствам удобно и симпатично, така другите неща за маалко по-малко гадно и е приятно да си в "себе си"

whatcha gonna do about the thing that happen suddenly
i realized...

I try to see the pain I try to see the man
BUT I NEVER THOUGHT THAT ID HAVE TO STARE AT YOU NO I NEVER THOUGHT THAT SOMEONE SO CLOSE COULD BE SO FAR FROM YOU NOW I GUESS ITS TIME FOR ME TO REALIZE THATS TRUST IS JUST A WORD
NOT SOMETHING I EVER KNEW

YOU KNOW I TRYD SO HARD TO LAUGH BUT I JUST DONT KNOW HOW
BUT WHATCHA GONNA DO ?

what im gonna do!

??
thats the question
and im abasing at speaking english
...
i tried to see the man
but i never thought id have to stare at u...
well i guess its time for me to realize that trust is just a word