Не е

денят, в който да ти кажа как запълваш часовете, карайки ме да пропускам важните неща, за да мечтая за онези, които са далече.
Не моментът да мисля и да вярвам, че ще има значение. Не е Весела тази, която ще избере страхът, вината и завистта. И не съм аз тази, която ще се плаши. Не си този, когото ще загубя, защото не може да е провалът, от който се страхувам!

не знам

там ли си, когато те викам. къде се криеш, когато те търся ?
чувстваш ли, когато те искам ?
искаш ли да съм до теб някога ? болка усещаш ли, когато ме няма, липвата чувстваш ли, когато съм там ?
питам те просто дали обичаш ме,
питам те, защото се чувствам сама..

freedom

аз съм цигареният дим в тъмната студена стая,
аз съм лъчът светлина, който те буди рано,
аз съм лунната светлина, когато искаш да ме няма,
аз съм шумът от улицата, когато искаш да си сам.
аз съм бялото, аз съм облак, аз съм дъждът, аз съм снегът,
аз съм страхът, песимизма, мъглата, аз съм ненужната, аз съм една.
бягаш далече и искаш утеха, искаш всичко, което аз никога не мога да съм.
търсиш си място и не спираш да искаш, аз да съм тази, която не съм.
можеш без мен, както нощ без звезди,
както есен без паднали листа и както светът без синева. можеш наистина, но ако така е,
защо пак съм тази, която не знае, защо пак съм тази, която е тук, която за теб е несравнимият звук.
може би аз съм всичко ужасно, нелепо и тъмно, мрачно, нещатсно.
а ти търсиш в себе си малко кураж, толкова малко, толкова малко, смелост една, за да кажеш, че ти си онзи, който ме иска. вечно ще бъде така и нищо не може, не ще ме потиска.

и знаете ли..

че ако събера всички мили неща, които са ми казвали / и имам някъде по компютъра/ няма да са толкова много и няма да са толкова истински. а аз толкова обичах някои хора. не ми се мисли, светослав, да и него обичам, нищо че са му криви зъбите или че не си говорим, явно е, че не му пука за мен и няма да сме близки /без значение колко сме били преди/ пак, но е /дали знае?/ човек, който .. дам. а може би само аз го виждам така ;/
първото впечатление е важно, а аз съм била дете, горката аз, затова толкова го обичам :/

Наистина е най-коледният човек!

Жесела, Vesela, Весела

[5:58:55 PM] Slav4o каза: Vesela Koleda,Vesela Dikova,Vesela NOva godina,Vesela Le4eva i Vesela Kolda6ka....pojelavam ti da produljava6 da bude6 vse su6tiq 4ovek i da si izkara6 1 vulshebna koleda

и знаете ли, може би не съм толкова агресвина, може би съм една тъжна меланхоличка, която не знае какво точно липсва :/

та-ра-ра-ра-ра-ра-раммм

важно е да изкуфееш и да кажеш всичко, което искаш без да пропуснеш нещо съществено! аааааа пеее ми се, леле обичам да ми се пее.

имам сериозен проблем в системата и сега ето го и другият:
като пиша така е добре, но като пиша 'официално' си имам схема и явно отгчавам хората. ако си бях дала повече свобода и воля на простотията в есето за 1000 стипендии може би нямаше да съм почти убедена, че нищо няма да стане. аз ще се зарадвам, ако стане, ама ако е само заради социалната квота ще е някак гадно.. можех да напиша нещо по-добро, можех ли ? не, не звуча като човек, който е могъл, защото вече не вярвам, че мога да пиша есета, но пък вярвам, че понякога мога синтезирано да казвам, каквото трябва, макар че хора като Влади никога не биха се зарадвали. Да, Влади ми скапа 1/20 от празника и знам, че прозвучах ужасно, но дааааааааааа, колкото и да съм благодарна ахягсла


но не е наистина не не не нененнененененененененен не не важно, защото просто не е и защото, ако почна да разбирам хората ще се чувствам много пос-покойна, а ко се чувствам малко по-добре ще е толкова по-хубаво, защото ще бъда по-щастлива. все едно не знам, че трябва нещо мноого малко да се случи, за да се почувствам по-добре, аз знам, че така са устроени хората, но не знам нищо повече. в разни моменти разни впечатления не могат да ми помогнат. леле, боже, олеле, леле , въй, толкова съм объркана. имам нужда от момче, на което да мога да говоря, от прекрасен филм и прекрасна прилика с Рене Зелуегър, отвреме, за да мога и да чатя, от хубава музика, от нещо мноог екстравагантно и стилно, от толкова много работи, а сега просто пиша и нямам идея как мога да не мога да се изкажа за това, което си мисля, а то в общи линии е, че ако това съм аз съм крайно нежелаеща да съжителствам в едно тяло именно със себе си, защото не се харесвам. тва ли са ми мислите, тва ли е всичко ? оф боже, сега ако някой каже, че са гениални веднага ще почна да си г харесвам, защо хората са такива, свързанио ли е с волята, всички ли са така ? добре де, може да не стане на 100%, но определено ще стане, човешкото мнение и преценка понякога са толкова крехки не знааааам, не знам не знам амнсасасйасасйхасйхссйдасхд
отказвам да става така. искам да разбера волята при отслабване същата ли е като волята във всички други случаи. могат ли безволията да направят нещо хубаво и да са причина за щастливи моменти, мога ли да разбера какво искам ? аз наистина не знам. мислех си, че е само ужасната Коледа, да какво да ви кажа, НЕ ОБИЧАМ КОЛЕДА, НЕ Я ОБИЧАМ, НЕЕЕЕЕЕЕЕ! КАК да я обичам като няма за какво, всеки път е едно и също, защо винаги правим нещата по един и същи начин, ще стана ли известна, ще стана ли щастлива, ще треперя ли не заради сцена в Джери Магуайър, а заради нещо истинско, писна ми сериозно.

искам да сложа още много, просто ей така, за да е красиво :Р новият ми любим израз е "просто ей така" :)

smile city

искам да имам голямаа, голяяяма усмивка, бели рпави, средно големи зъби без разстояние, е, може да има само малко между горните предни два :D
големи претенции :D
чудя се, волята, трябва ли да кажеш твърдо "не" и може ли да го кажеш за повече от седмица ? не знам, не ми дреме дали ще работя нещо, което няма да ми харесва. всъщност ми дреме много, но точно сега не ме интересува. дреме ми за отношенията ми с хората и затова как изглеждам в техните очи. дреме ми за "Хари Потър", времето и кръстословиците, филмите, монитора и очите ми. Дреме ми за всички дрехи, които ще си купя и които ще искам да ми стоят добре. дреме ми за разни повърхностни неща, които в определени моменти могат да те сдухат до основи. и ми дреме за милите жестове.. и точно сега ме прекъснаха, като щях да кажа нещо, но .. whatever

you'll never know :/

last christmas

i gave u my heart but this year i was going to be strong, and here i am ... sad and lonely! delightful! and it's the most wonderful time of the year :/

понякога няма какво друго да направя освен да се примиря, нали.
нали, нали, нали, що ли питам като си мисля, че знам ? кво стана, къде са всички ? вместо да пиша за ситуацията ога направо да кажа, че нямам с кого да говоря, че се отдалечих от доста време и че ако съм била нещо за всички сега не съм. а и за някого не съм. а и съм много тъжна, накъде отива всичко тва, като сега е Коледа, а аз съм толкова убедена, че няма човек, на когото да му пука за мен толкова колкото искам. може би аз съм си виновна и не успявам да се сближавам, може би, сигурно, да. Но, НОО всъщност не знам, вече не мога да говоря наистина, сякаш почнах да мисля, че ще стана някаква и стана точно така без да усещам, а дори не знам каква. И МИ Е МНОГО ТЪЖНО! И Иван, и Катя, и Боби, и Ралица скоро може би.. Пламен отдавна го нямам, а сега е Коледа и у нас не ми се стои, не ми се говори с наще и знам, че може би няма да стане нещо чудно, което да ме зарадва, и честно казано ми се реве. Леле, колко права съм била като съм писала, че... "Всичко се върти около отношенията ни с хората, колкото и да ни пука за цялостното впечатление, личността ни и така нататък, ние търсим, търсим някого." Сега ще го променя на " Всичко се върти около отношенията ни с хората. Колкото и да ни пука за цялостното впечатление, личността ни и така нататък, ние винаги, винаги търсим някого.
И е така наистина. И колко мразя докато пиша да влизат и да ме прекъсват. И още усещам отвратителния активен въглен. И ако човек е най-искрен, когато е пиян, значи аз съм една голяма нещастница.. буквално :/
И къде е Иван ?

активен въглен

и как може да ти промени коренно настроението :/

нямам какво да кажа, може би единствено, че изведнъж станах много, много, много тъжна. и знам, че нещо не е както трябва. ако можех само да си повярвам :/ и явно по-късно няма да разбера какво съм искала да кажа :/

една малко тъжна изповед

за една малко тъжна вечер. На една не малко, а може би достатъчно тъжна Весела, която не заслужава името си. Или то не заслужава нея. Всичко започва така. Сперматозоид и яйцеклетка се слива, след оплождането и появата на зарадоиш това мъничко нещо, намиращо се в някакви си утроба се превръща в синеоко бебе, което остава синеоко и по-нататък или накратко - аз. и тук вече започва да става много сложно, защото мога да кажа Весела, мога да кажа Веси, Венити феър, Линкин фенка и какво ли още не, но не мога да кажа Аз. И защо ли ? Защото имам генерален проблем, който е толкова голям, че дори самата аз не го разбирам за жалост. това е то. не се разбирам, не се познавам, нямам воля, не се харесвам и винаги, винаги правя грешки. винаги. много е ужасно да учиш и да имаш 5 например. не си много зле, но виинаги има нещо, което да не е както трябва и да те дели от този малък piece of идеалност. и така е в шибания, гаден живот. знам, че като пиша такива работи не си помагам, знам, че не съм първата, знам че има хиляди хора, които са много по-интересни от мен, знам, че може би няма шанс да направя нищо в живота или ако направя няма да съм щастлива. знам, че полагам глупави усилия и няма да достигна това, което искам. знам, че трудно ще се променя и вече съвсем се съмнявам, че ще успея. знам или не, не знам, наистина не знам, ще се чудя ли в други такива вечери наистина ли това съм аз ? само тея няколко ужасни неща ? та ако всичко това съм аз, с какво, по дяволите!, мога да помогна, да допринеса с нещо за света ? а за себе си.. ? по=опасното е точно това, че за себе си не правя нищичко. не мисля както трябва, не чувствам както трябва, кога ще съм толкова наясно с всичко? кога ? не знам и откъде да започна. и винаги, винаги пиша толкова повърхностни неща, винаги! отскоро не мога и да се изразявам, не мога и да говоря. Честно, нищо не мога, не струвам. И с цялата си наглост си мечтая да срещнна някой тип М-р Дарси или Марк Дарси. Че коя съм аз ? НИКОЯ. възможно ли е някой да те харесва джъст ез ю ар и ти също да се харесваш. ако бях нещо, щеше друго нещо да ме намери. всичко е така, всичко. с мрънкане и рев не се получава, накъде отива светът, накъде отивам аз...

Блоггъриии

честит празник :D

шоколад

Цял свят изпълнен с удоволствия от всякакъв вид и едно поставено на пиедестал - вкусът на шоколада. опитвали сте нали ? разни шоколадови изделия с разни украси и допълнения към тях, но нищо по-сладко и прекрасно от вкуса на разтапящо се малко парче от фин, млечен шоколад .... О, да, ние всички го обичаме, дори обожаваме. Няма друг такъв, който да те дари с енергия и да ти оправи настроението за секунди на фона на замайващо за мозъка усещане след хапката.. Шоколадът не се яде, когато си гладен, шоколадът е.. за жените. Ами, да! Ако мъжете оценяваха първичнчото в сладкото и особено в чистия шоколад, щяха да имат проблеми с теглото не само в коремната област.
Ох... Шоколад :/

fallen leaves on the ground :D

ЗНАМ, ЧЕ СЪМ ПОВЪРХНОСТНА! НЕКА СИ СЕ РАДВАМ :D

my myspace blog

Sunday, August 05, 2007 straw! abe za toq den moga da kaja dosta neshta, no az se izdunih i si razvalih vecherta s gadna salata ot zele, ne mojah da procheta kolkoto iskah ot "Dekameron", vse oshte ne sum si pusnala film, ne chetoh spisanie, utre nqma da pravq nishto, a i mi e edno takova... confused. No znam, che si imam prichini da mi e dobre, sigurno shte pisha poveche v sledvashtoto izdanie na Vesela's blog, za edna uiutna ideqqqq. Mlqko s kakao warmed my heart today. Da si mokur i da obikalqsh v hladno vreme vsushtnost topli! :) 6:14 PM - 0 Comments - 0 Kudos - Add Comment - Edit - Remove

Saturday, August 04, 2007 relax, take it eaaasy http://i15.tinypic.com/4qt001c.jpg tuk tuk tuk 5:00 PM - 0 Comments - 0 Kudos - Add Comment - Edit - Remove

Monday, July 30, 2007 neshto konkretno ? toq myspace sum go zaebala i ne znam shto vlizam, ama ne mi e interesno ili razglejdam bezcelno rpofili kakto predi, kogato ne ochakvah nqkoi da mi pishe. moq hich ne me interesuva kak izglejda i kvo stava s nego, nqkvi hora ponqkoga me zanimavat / i nqma losho razbira se/, ama az izobshto ne zabelqzvam. stanala sum tolkova nemyspace-rska :D abe, ako nqkoi ne haresva neshto v nqkogo, moje li da go haresa v teb samo shtoto si ti ? da, nali ? :> ami ako ne e taka ? ima li opredeleno durjanie za opredeleni neshta ? is it complicated ? not really, right ? qvno naistina se okaza, che sum tupa i to ne kva da e, ami porednata tupa, koqto se opitva da ne e so so.. tva e.. . tochka :] 4:35 PM - 0 Comments - 0 Kudos - Add Comment - Edit - Remove

Tuesday, July 17, 2007 Music is Music as Devices are Kisses is Everything Ne znam shto otskoro na povecheto hora im e po-lesno da pishat na angliiski. Ne znam shto i muzikata stana edin ot nai-glavnite faktori v jivota na chovek. Ne znam zashto ni puka tolkova mnogo. Ne znam i kakvo tursim. Znam samo che ima neshta, v koito sum bila ubedena i sum se gordeela, che sama sum stignala do tqh, a to se okazva, che ne mojesh da mislish prosto po daden problem, za da stignesh do izvod. Zashto li mislq taka ? Ami, taka se poluchi, che pochnah da sueshtam, a ne znam zashto, no horata vqrvat na tova, koeto useshtat. Taka i az moga da usetq, kogato nqkoi misli kato men ili shte pochne da misli za dadeno neshto kato men - prosto zashtoto vurvim po edin i sushti put, kolkoto i razlichni da sme uj. Ima li nachin tva da se izbegne, spirash da razsujdavash i pochvash da chakash samoto neshto da te zasegne tolkova, che da se chuvstvash naqsno, a prez ostanaloto vreme ne znaesh kakvo da pravish ? V glavata na chovek se razjdat moje bi milioni misli na den, vsichkite razlichni, ako si otgovarqme na vseki edin vupros, koito ni zatrudnqva ili ni izglejda interesen, she razbirame li naistina neshtata ot jivota ? Bili mnogo prosti i nie sme si gi uslojnqvali ili naistina bili slojni, ili takiva, kakvito ti si gi napravish, ili ahgdasjhgd. A vsushtnost ne mi izglejdashe utopichno da se napishe kniga za jivota, prosto sega svetogledut mi e qvno tvurde maluk i tesen, tolkova, che ne moga da napisha samo 'maluk', shtoto ne znam dali dumata shte e podhodqshta. I obshto vzeto moje bi tva trqbva da me radva, shtoto ako na 15 godini, glupava i sduhana, si mislq, che moga da si podredq problemite, jivota, durjanieto, dori i suznanieto, znachi sum mechtala tvurde mnogo i sum prosto ogranichena ? Ili tva e samo toku-shto izmisleno uspokoenie. E, ne e i toku-shto. Loshoto e, che az gi mislq teq raboti, zashtoto mi e dokazvano /koeto mai e mnogo vajno/, che e taka, no v kraina smetka te nqma da mi pomognat po nikakyv nachin na oburkanoto sustoqnie. Pone razbiram kolko mnogo sa deistviqta. I predi si misleh, ako ne mojehme da govorim kakvo shtqhme da pravim i kolko otvratitelni i tupi sushtestva sme, imame i dumite i postoqnno se provalqme. Sega veche ne znam hubav li e jivotut ili ne, kakvo shte stane v budeshte, ima li svoboda, koi sa dobri, koi loshi, kakuv e smisulyt na nqkoi raboti. Naistina, ne znam vsichko i nqma kak, nqma kak i da naucha kato preskacham vsqka prechka s uj mnogo razvitiq si um. I poneje tva go kazah predpolagam shte si ostana taka cql jivot, koeto ne me radva, taka che moje bi trqbva da se pozamislq.. Finally! 4:34 PM - 0 Comments - 0 Kudos - Add Comment - Edit - Remove

Thursday, July 12, 2007 Salvation My salvation are my movies. Toia den imashe tvyrde mnogo nedostatyci, a triabvashe /ili az se nadiavah/ da e super iak. 1. Tati me sybudi 3 pyti, a taka naj-mnogo mrazia. Za kapak se pribra po-rano i ne mozhah da se naspia kato horata i vsichko trygna krivo. 2. Vremeto beshe zheeestokoo, a niamashe s kogo da izlezna i si mislih za vsichki neshta, koito sa mogli da se sluchat i kak zagubih edin den ot liatoto si. 3. Ne pravih pochti nishto, koeto pak e losho, shtoto misleh, che shte se zanimavam s pochti 100 bezsmisleni neshta. 4. Synuvah hubav syn, koeto go pravi gaden, shtoto e neosyshtestviim i triabvashe iasno da go razbera. 5. Niamah dyvki do predi malko. Chestno kazano teia dyvki sa edinstvenoto hubavo neshto, koeto mi se sluchi zasega. Ako sled poredica ot hubavi neshta sledva poredica ot loshi, pyrvo ne razbiram zashto i vtoro - tva e otvratitelno. I mozhe bi ti se vryshta kato si bil gaden niakoga, ama.. I si tyrsia hubavi filmi, shtoto pone te shte me razseiat malko. Ili mnogo smeshni, ili mnogo tyzhni. A pyk utre e petyk i sigurno shte izlezna, no dnes beshe tolkova po-podhodiasht den. I nishto ne znam nito za VT, nito za BSL. Vse oshte moga samo da si se nadiavam. Edin gaden den na fona na edno prekrasno vreme. Taka e - kojto e gordeliv si stoi vkyshti :D Otivam da dyvcha i da gledam What goes around comes back around ili kakto e Preslaava, dano ti si izleznala i si govorila s niakogo! I qvno kirilicata ne raboti, taka che - prevedeno ot abv 11:56 AM - 1 Comments - 0 Kudos - Add Comment - Edit - Remove

Tuesday, July 10, 2007 Whenever I get gloomy with the state of the world, I think about the arrivals gate at Heathrow Airport. General opinion's starting to make out that we live in a world of hatred and greed, but I don't see that. It seems to me that love is everywhere. Often it's not particularly dignified or newsworthy, but it's always there – fathers and sons, mothers and daughters, husbands and wives, boyfriends, girlfriends, old friends. When the planes hit the Twin Towers, as far as I know none of the phone calls from the people on board were messages of hate or revenge – they were all messages of love. If you look for it, I've got a sneaky feeling you'll find that love actually is all around. Whenever I get gloomy with the state of my life I think about the most wonderful and the warmest movie - Love Actually :) There's always something that can warm your heart when the other things are gone. 2:41 PM - 0 Comments - 0 Kudos - Add Comment - Edit - Remove

when the night has come stoq budna do 6 i ne lqgam, i izlizam, i sum mnogo zle do u know ? i pisha tuk, samo shtoto me e strah da pusna pak bulletin zatova shte kaja neshto, koeto da dade smisul na cqlaat istoriq ne qjte purjeni kartofki, vafli, purjeno, bokluci! ako v kneja imash mcdonalds shtqh da go mrazq s cqloto si surce, sega moga da mrazq samo banichkite, nishto che sa mnogo vkusni s boza :D no puk mrazq vsichki kit-kat-snickers-mars gluposti i se nadqvam skoro da ne iskam da gi qm :D shte jiveq s danon za piene i na mama orizite :D sq s udovolstvie bih si stoplila makaroni na furna, shtoto obiojavam, ama izpih 2 skapani 3v1-ta i qdoh gnusen, gaden bake rolls /i bez rolls mrazq veche/ i nishto nqma da qm :D ta, prosto iskah da kaja, che za da ne slushate dietolozi, koito vi govorqt kak shte umrete, e po-dobre da gledate 'Supe Size Me'. jeeestok film, preporuchvam sega poneje se gavrq sus zdraveto si ./ i nai-veche ochite/ shte e mnogo dobre da vurvq da spq, za da imam sili da visq prez ostanalite noshti i chast na denq of, pokrai teq reklami vsichko namrazih, sigurno i pastata za zubi e pravena ot nqkvi umreli neshta :S 1:20 AM - 0 Comments - 0 Kudos - Add Comment - Edit - Remove

Monday, July 02, 2007 one crying teen soul :) abe, osuznavate li ot kolko gluposti sme zaobikoleni i kak vsichko moje bie hilqdi puti po-razlichno ot nashite vijdaniq vseki si jivee v sobstvenata kasha, no tva ne mu prechi da se chuvstva vajen i shtastliv, nali ? i sigurno trqbva da si v golqma greshka, za da si modeliras celiq svqt po tvoi kriterii i vuobshte da si out of existence, no nqmashe kak da ne stigna do teq zakliucheniq /koito i az ne si razbiram dostatuchno/.. prosto gledah MM i oshte ot snoshti nqkvi super nostalgichni misli mi minaha prez glavata lipsva mi onaq trupka ot muzikata, kogato nikoi nishto ne znaeshe i se radvashe tolkova mnogo, che e malko razlichen s ligavi grupichki kato LP i podobni ama si gi obichashe i vqrvashe, che go pravqt neshto, otlichavashto se sq veche vsichki stanaha komersialni i kolkoto i bullet, afi i podobni grupi da slushate - polovinata svqt gi znae, dori 1/10 ot Bulgariq, koeto si e mnooogo ne seriozno, vseki veche moje da e tva, koeto predi e bilo i az ne znam.. ne e bilo izpulneno s grozni narkomani po grozni parkove v gadno vreme, koito znaqt kvo svushtnost e hek :D ei taka, strashno muchno mi stava za vsichki i se vkarvam v golemi filmi moje bi veche znam kolko hilqdi stilove, podstilove i ne znam si kvo ima i ne vinagi sa ot znachenie, ama e tolkova hubavo neshto da te 'dokosne' lejish si prosto i se seshtash za neshto ili chuvash pesen, i ti stava toplo na surceto i se hvurlqsh v hilqdi razmisli za hora, muzika, obshtestvo, chuvsta bla bla i nai-hubavoto e, che nqkoi moje da zaebe vsichko, posle da mu e kraino muchno za nego, da se razbie i umira na muzika, da smeni 10 nastroeniq.. abe tolkova teen e seriozno, moje da sum mnogo glupava i ako pomislq vurhu vsichko napisano da e strashna nevqrna glupost /nai-veroqtno/, ama e hubavo, strashno hubavo ne mi trqbva da znam svichko kakto e, nqma kak da nqma magiq, seriozno, ne iskam da porasna po 'takuv' nachin :/ 4:33 AM - 0 Comments - 0 Kudos - Add Comment - Edit - Remove

Friday, June 29, 2007 i v momenti kato tozi Kogato nqmash tochno kvo da kajesh, no super mnogo ti se govori, a nqma s kogo, e mnogo hubavo da napishesh neshto. Usmihvash se i za men tova e kraaaqt Taq pesen e otvratitelna :/ Chestita vakanciq i svobodni 2 meseca i polovina, dano pone nqkoi znae kvo iska da pravi tva lqto i da go napravi Az qvno pak shte posreshtam zorite /daje mislq, che i tva nqma da moga, shtoto sum zle s ochite/, shte stavam v 2, vsqka nosht shte gonq nashte, ako imam kusmet shte hodq kum Pleven,a a ko imam oshte po-golqm shte hodq i na more i shte posreshtam skapaniq July morning na grobishtata :D I taka, ne che iskah da kaja neshto mnogo vajno, ama kato slusham Wosh taka stoqt neshtata Mislq, che skoro shte umra ot skuka, navsqkude e tolkova prazno i peopleless, mnogo, mnogo e hubavo da imash s kogo da govorish.. prosto ei taka. Ama nqma i e super kofti. S teq prosti sujdeniq moga samo da stigna do izvoda, che az sum prosta, no kvo da ochakvam ot sebe si, sled kato se napih ot 2 biri :D Pieneto e mnogo, mnogo losho neshto i ako ima sledvasht put shte sum si sama, i promise :D haide, sbogom i gotino lqto, mnogo zalezi i izgrevi s liubimi hora, novi, gotini hora + qka muzika i malko povrushtane :D az mai se sduhah, a ;] 2:36 PM - 0 Comments - 0 Kudos - Add Comment - Edit - Remove

Sunday, June 24, 2007 lqgam si v 1, stavam v 6 i taka jivotut si teche, lqtoto doide i daje otminava pred ochite mi, a az, az oshte hodq an skapanoto uchilishte, za da zaspivam i ne pisha, za da ne mi se zanimava i slusha, za da ne iskam da govorq s nikogo, za da se pribiram v 3 i jegata da me ubiva, za da si razvalqm ochite cql den i pak da legna v 1! ama ne, to veche svurshva, nishto che shte ostane malko vreme za pochivska ili kvoto trqbva da e. iskam da znam kvo shte pravq lqtoto. ili ne, ne iskam da znam, iskam samo da znam, che shte e neshto interesno, az po princip trqbva sama da si go napravq takova, no veche nqmam jelanie i nishto, a imam da ucha po biologiq. a e 25-ti iuni, predstavqte li si ? i az trqbva da ucha za transkripciq i replikaciq, dokato me lazqt gadni paqci i bulhi i se gavrqt s kojata mi. a az zashto sum i vinovna - ne znam. ne znam i dali kogato iskame neshto, koeto nqma da e dobro za nas, to se sluchva, za da se ubedim, che ne si struva. abe, kak tochno trqbva da si struktuirame i formulirame jelaniqta, za d apoluchim neshto sushtestveno i hubavo ? ne, ne jelaq otgovor, nqkoi den SAMA shte stigna do nego i nqma da se qdosvam i mucha s gluposti. i sega pak nqmam jelanie da se chudq shto se chuvstvam precakana, mne, shtom si legna iskam da spq i nishto drugo. dam, i da ne me boli uhoto. i izobshto horata vlagat li razni neshta v razni jestove ? shtoto ako nqkoi sledi moite deistviq koi znae kvi neshta si misli, kofti e da si mil, da znaete. obache i da ne si pak e ujasno. momicheta, momcheta, kokoshki, kravi zaici, tolkova sme zle, che 2 ne vijdam. napravo ne mi se razpravq i ne mi se pishe, i ne iskam, i ne znam i 1327861231dgsvabdjasn abe, kato slushash bullet v 1:05 nishto po-dobro ne moje da izleze, prosto mi se vika, ne che neshto nali znaete, sometimes i feel like screaminn 3:00 PM - 0 Comments - 0 Kudos - Add Comment - Edit - Remove

hey, wait

най-накрая ми се пише и не знам и аз. оф, значи още снощи се замислих за скапания живот и все повече ме сдухва, тва че никога, никога няма да успея да си отговоря на достатъчно въпроси в достатъчно области, за да се чувствам изцяло разбрала философията на мислите, чувствата и тяхното преплитане. абе, в общи линии не знам дали наистина е толкова сложно или аз съм толкова глупава, не знам колко е достатъчно да бъде казано и кога става банално, не знам кога нещо е фалшиво, не знам кога фалшивото е истинско, не знам как и защо се случват нещата, не знам кой е добър, грозен, умен, важен, кое заслужава да му се възхищават.
абсолютно нищо не знам, не знам дали щото някога съм знаела и сега се появяват много различно неща.. изобщо дори като се замисля като пиша атака не мога да си помогна въобще, с примери ще стане смешно, а в крайна сметка аз няма да успея да си изясня нещата, които искам да разбера. няма да успея да съчетая моментите, през които не искам да съм студена в моментите, когато искам да мисля абстрактно и да си вадя интересни изводи за живота.
как ще успея да се дразня от останалите, да не харесвам хората и да откривам специфични неща у тях /и у себе си/ с моментите, когато ми домъчнява за някого или съм обсебена и искам да се променя. товага, когато искам да съм естествена, изчистена от всички боклуци с моментите, когато искам да имам някаква фасада и някакво определено място. а всъщност къде принадлежа ? а всъщност коя съм аз ? а за кого ми пука ? а кого обичам ? а има ли изобщо понятие аз ? а мога ли да обичам ? колкото повече въпроси стават - толкова по-малко мисля май. но хубавото е, че поне мога да кажа като не ми се занимава, че мога да пиша с малки букви, че мога да отрежа някой и да напиша някой дори :/ но нещата са се променили, щом обяснявам разни неша след като ги направя уж свободно
знаете ли, животът е много сложен и ни се случват твърде много неща и минаваме през твърде много абсолютни различни състояния, затова и да намериш така лесно себе си, любима "поза" на ума, външността, интересите и всичко останало.. дори хората.. ами трудно е, но ще се мъчим.
и какво му е хубавото на тва да пишеш правилно ? Правила ? Ех, Николан :/

не искам, не искам

да живея в страх, с чувство за вина и съмнения

И да ми е супер гадно, да съм always second в тва отношение, да знам по някъв начин, че има шанс и, че може би..
оф :/

ОМРЪЗНА МИ!

Да бъда важна и объркана в скапания блог!

ADEMA - IMMORTAL

Let's fight

We're face to face
Loyalty is what I need to see from you
You're insecure
I can see the fear that breeds in your heart
Where will you run? Where will you hide?
I see the blood drip from your eyes
Who will survive? Let's get it on
And we'll fight

I know who you are
The leader of lost souls
You can't kill me
I'm immortal
I'm not afraid to die
My soul will travel on
You can't kill me
I'm immortal
Immortal
Immortal

I need the rush
There's nowhere you could hide before you die
Why won't you face me?
I can see the fear that's in your eyes
Where will you run? Where will you hide?
I see the blood drip from your eyes
Who will survive? Let's get it on
And we'll fight

I know who you are
The leader of lost souls
You can't kill me
I'm immortal
I'm not afraid to die
My soul will travel on
You can't kill me
I'm immortal

I know who you are
The leader of lost souls
You can't kill me
I'm immortal
I'm not afraid to die
My soul will travel on
You can't kill me
I'm immortal

Where will you run?
Where will you hide?
Where will you run?
Where will you hide?
Let's fight

I know who you are
The leader of lost souls
You can't kill me
I'm immortal
I'm not afraid to die
My soul will travel on
You can't kill me
I'm immortal [x2]



You can't kill me
Immortal!
You can't kill me
Immortal!
You can't kill me
Immortal!
You can't kill me

insincerity

фалш, фалш, фалш

Не знам дал просто трябва да имаш достатъчно самочувствие, за да се откъснеш от всички идеи за света и колко фалшив е, или може би трябва да си побъркан тийн, който живее с тази идея. Не знам коя от двете тези е правилна, но имам чувството, че побърканите тийнове имат голяма доза права, което хич не е приятен факт, а и от него следва, че аз, ти, той, тя, то, ние, вие и дори те - дам, всички са фалшиви, дълбоко, дълбоко, дълбоко
Така май става на земята. Не мога ли като добро, кротко и умно момиче да си чета уроците, да си играя с косата, да си слагам фон дьо тен и да не се депресирам, заради нещо, което уж е неизбежно ?
Трябва ли винаги да се бутам там, където е най-гадно и трудно вместо да не ми пука ? Трябва ли да продължавам да поддържам фалша и има ли начин да правя обратното като се правя, че не ми пука ? Ноуп? Ай ню ит. Много кофти е, че като изключим всички тея неща и тоя стил на писане ала кари Брадшоу, аз се притеснявам много и за впечатлението и излъчването, което съм изградила, което оставям у хората и съответно у себе си. За промените и за себеусещането. За падането на задръжки и кво ли още не. И все пак някъде има надежда, колкото и добре да се е скрила аз съм готова да стоя и да я чакам, защото знам, че ще дойде.. Няма нужда да се правя на търсеща.

i have wondered

леле, побърквам се! И пиша като себе си, което е супер яко и Дони би ми се възхищавал, макар че е яко да пишеш художествено и важно. Ама писна ми, явно много се мразя, щото продължавам да си намирам хиляди неща, заради които да си скапвам деня, дори когато съм решила да не ми пука и се е получавало. Хубавото е, че много ми се учи и чете нещо любопитно, занимава ми се с английски, слуша ми се музика, изобщо днес имам потенциала да бъда едно много полезно момиче!


АУ АУ АУ, АЙМ ГОУУИННН!

даун.

continue

share beauty with...nobody ?


nobody noone!

its all about trust.. and beaty

Оранжевиии

мечтитеее, оранжеви очите, оранжев е и блогът...
А ограничена съм аз. Хубаво би било да обясня, но ще кажа само, че вмето да си излея всички мисли пиша по 3 реда, правя ги цветни и загатвам по-малко от скапан мързел и недоизказаност. След тва правя и целия блог в една гама цветове, ето това е жалко!
Направих пак същото, но поне като видя този пост след време ще знам за какво става въпрос. Оставям си вратички, вие какво правите ?

disappointment

Може би никой няма да чете блога ми, защото ще ме е срам, че няма да хареса мислите, които аз си харесвам.. Просто щото не мога да пиша.

да, разбира се

И знаете ли кое е най-модерното ? Да си интересен. Не, сега думата не е "различен", друга е. Те са близки, препокриват се донякъде, но.. думата не е "различен". Искате пълна автобиография, 100 хиляди различни настроения и мотивации за един ден. Много неразбрани, различни и уж важни неща, променящи някого да бъдат казани, казвани и да продължават да се казват ? Искате да бъдете непредстазуеми, да не се повтаряте, да знаят какъв е стилът ви, да сте винаги усмихнат, но тих и същевременно общителен ? Да не могат да ви опишат с прости, елементарни, скучни думи. Wanna be something special ? Е, тогава Вие сте комплексар, който всъщност е много смел. Борба, u know..

ok. sunday.

най-често пиша вечерта, ама днес се побърках твърде много и скоро ще се скъсам от чесане и мислене за глупости, така че итс тайм ту райт хиър.
цял ден искам да гледам "Сексът и градът" на спокойствие или да си чета "Космополитън", обаче.. някак не става. И ми писна, сериозно ми писна. Кво ли не се опитвам да направя, за да мине по-бързо времето, за да не прекарвам цялата скапана неделя пред компютъра, за да дойде вечерта, когато ще съм поне за малко сама..
Ама не става и наистина, наистина, наистина започва да ми омръзва. Не стига, че не мога и няма кога да легна на спокойствие сама в стаята си и да слушам музика легнала, не стига, че уредбата ми не работи, не стига, че компютърът бръмчи, че нямам iPOD, а и тук постоянно има някой. Не знам, тая стая не е за всички, изобщо май никога няма да разбера кво е удоволствието от тва да си имаш собствена стая.. Не че нямам, просто моята е на всички, изобщо думата "моя" не трябва да се употребява в изречения, свързани със стаи и подобни места в къщата. Тук няма нищо мое, защото където съм аз - там са и всички. И тва меко казано ме вбесява. Понякога много, много ми се говори с наще или ми е гадно да им обърна гръб /особено на мама/ и да слушам музика или да си правя нещо, но става невъзможно и нетърпимо. Как може всяка вечер да ми висят на главата, как може когато най-накрая не се налагаше да ставам в 7:45, за да ходя по идиостки шествия и прочие, те да са вкъщи, защото почиват. Как може една вечер да не бързам за вкъщи и да мога да се прибера спокойно и да съм доволна от вечерта, защото съм говорила приятно с някого и не съм мислила само, че жертвата си струва. Как може да не мога да чета Космо спокойна поне за секунда, секунда, секунда, секунда! Щото тати е на двора и е решил да излезне точно тогава, когато аз съм решила веднъж да чета на слънцето, навън! на пейката. Как може да не мога да си се насладя на любимия женски сериал, щото винаги ме пита кво гледам и аз трябва да умра от срам и да ми убие тръпката. Как може да не мога да слушам музика на спокойствие, през уикенда или всяка вечер ? Как може да не мога да си пусна тийн или друг филм, който само аз бих си харесала, щото той ще иска да гледа с мен или ще разпитва много време кво гледам. Как може да не мога да се преобличам и оправям на спокойствие.. КОГАТО И ДА Е! Как може да ме питат само ненужни неща, точно когато най-малко искам да говоря. Как може, когато видят, че не съм весела да не ме оставят сама, точно когато искам и мога да плача, всички са тук.. а после не става и аз трябва да се чувствам безчувствена. Заради тях се чувствам отвратителна и студена, а после аз съм виновна изцяло за тва.. Може би, ама не.. омръзна ми. Как може, сигурно и сега някой ще нахлуе. що трябва да трябва да им казвам всичко веднъж на месец, за да остана сама поне за малко ? Как може заради роднини и приятели пак аз да съм виновна и да се чувствам виновна, когато се скрия от тях в Скайп, пак заради родители! Омръзна ми! Не че не мога да чета списание в друга стая или да спя например на друго място /ДА, и спането!!!/.. просто не е същото, когато не съвпада с началната хубава идея.

И !!!!!!!!!! АГРХХХ

СЛАВИ ПУШИ И А СЪМ СТРАННО НЕДОВОЛНА И НЕ ОЧАКВАХ.
не съм ядосана и ен си стрва големият шрифт, ама е така, как може да е такъв ?
Пушач!
Хората се развалят, но един от най не знам си кви сюблимирани и възвишени образи в моето реално въображение, не, не може да пуши, защото аз много го обичам по моя изкривено-цветен-нов-модерен-весела-измислен начин.
Не наистина, обичам го......или поне много, много искам. Не си струва да не е наистина, не! Не може

blog night

so sweet so beautiful..
cn u tell me where the fuck is hidden the real me ? im getting crazy, im getting stupid, im getting confused, im getting luda for real

толкова много неша да изпипа за тая вечер и нито едно да няма смисъл, талант се крие в мен. и не тва не бяха опити да бъда велика, просто отвътре ми идва да пиша по 3 реда и да пуска ню поутст през 3 минутки.

and do they know the places where we go when we're grey and old cause ive been told that salvatin lets their wings unfold so when im lying in my bed thought running through my head and i feel the love is dead im loving angels instead
and through it all she offers me protection a lot of love and affection whether im right or wrong and down the waterfall wherever... bla bla bla

Колко обичам да слуша Роби понякога, не знам как е възможно. Обичам ли достатъчно, как обичам ? Обичам ли ? Другите хора обичат ли ? Самотна ли съм ? Кого трябва да обичам ? А колко ? А тая обич що така ме изяжда ?

ММММММрън!

Много искам да напиша нещо велико, why i dont have column in a newspaper ?
не не ненненяфждаас не става!

Sex and the city

или един от скапаните ми любими сериали, който просто трае за периода и ме хвърля в няколко страшни филма, които ме карат да мисля, търся и мечтая. Isn't it great ?
Всичко ли е любов или просто глупавите филми за създадени, за да ни накарат да мислим така ? Всичко се върти около отношенията ни с хората, колкото и да ни пука за цялостното впечатление, личността ни и така нататък, ние търсим, търсим някого.
Пример: Понякога се чувствам лош човек и много искам да не съм, но въпреки тва пак искам нещо друго, различно от лошотията и..
абе ужас, съвсем се обърквам, знам, че не съм правя и някой може да каже нещо мног по-умно, обаче като чувстваш ти е лесно да пишеш хубави неща и да вярваш в тях.

calmness in the air

or how to breath silently

много е гадно да искам толкова спокойствие.
аз изобщо нямам много други идеи, за тва което искам. не че е лошо да искаш много, много спокойствие, да ти е такова хубаво и приятно. тва хладно време ме кара да искам да слушам музика и да слушам музика, също да слушам музика.. а и да мога да говоря или мълча на спокойствие близо до някого, някъде навън, късно, когато е хладно.. когато не трябва да бързам, когато съм свободна и е хубаво, когато не се прибирам в 3, а просто когато аз знам, че трябва. i said аз.
соу, мюзик уил сейв дъ уърлд.
или в друг случай може много лесно да го разруши. бих говорила за хората и предразсъдъците им, обаче, знам че ще се стигне до момента, когато ще трябва да казвам как повтарям разни казани 100 пъти неща и ще искам да мога да развия още 100 хиляди теми, да чувствам всичко подредено.. но ще е просто фалшиво и повърхностно. вече се мразя, като почна да пиша така, уж разбираща се и уж пишеща нещо интересно. никой не би ме разбрал или ако би, може би просто е тъпанар. мммммммммдам.

SEGA VECHE ISKAM DA POVURNA!

James Blunt - You're Beautiful


My life is brilliant.

My life is brilliant
My love is pure.
I saw an angel.
Of that I'm sure.
She smiled at me on the subway.
She was with another man.
But I won't lose no sleep on that,
'Cause I've got a plan.

You're beautiful. You're beautiful.
You're beautiful, it's true.
I saw your face in a crowded place,
And I don't know what to do,
'Cause I'll never be with you.

Yes, she caught my eye,
As we walked on by.
She could see from my face that I was,
Fucking high,
And I don't think that I'll see her again,
But we shared a moment that will last 'till the end.

You're beautiful. You're beautiful.
You're beautiful, it's true.
I saw your face in a crowded place,
And I don't know what to do,
'Cause I'll never be with you.

La la la la la la la la la

You're beautiful. You're beautiful.
You're beautiful, it's true.
There must be an angel with a smile on her face,
When she thought up that I should be with you.
But it's time to face the truth,
I will never be with you.

here comes my favourite song, actually its not my favourite song, but its the one of the james' art that I like. But its time to face the truth, I will never be with u :D
Isnt he a real genius. I've become very stupid, I forgot how to write correctly in English. So i wanted to tell ya that You are beautiul is such a pleasant song that i dont hate and that means 'hella lot' Ok, im kind of pirate but i wont hate me, right ? :)

Ако не сега, кога ?

Толкова подходящт ден и повод за писане в блог, нали ? Ако не знаете, любими мои никакви читатели и почитатели, днес е 23-и май, денят в който в моето препрекрасно училище се изпращат дванадесетокласниците. Мдам, винаги тоя ден убива в мен разни неща, кара ме да се чувствам много неприятен, коравосърдечен човек, а на мен всъщност отвътре ми идва да говоря какви ли не красноречиви неща, само че не ми върви със съпровода от сълзи. Е, може би не винаги е от такова голямо значение, но пък е прекрасно /пак!/ да плачеш и с поглед и сълзи, само 2 думи да ти стигнат да покажеш на някого или нещо, колко много е значило за теб и каква голяма следа може да остане в теб. Затова и иаз искам да мога да кажа на любимите си хора от класа след 3 години какво всъщност са направили, каква съм аз без тях, а дори и да съм същата, д аим кажа просто какви са те, какво впечатление са оставили. Имам чувството, че и най-немилите думи, казани с намерението да трогнат.. ще успеят да трогнат! Всичко това е много хубаво, само се чудя, по дяволите, това че си плача на разни мои си моменти, а не когато трябва.. значи ли това, че съм коравосърдечна ? Когато се разстроиш за твои си вътрешни неща или които ти напомнят нещо, ама пак не чак толкова свързани с цялостното, коравосърдечен ли си ? Ами ако и при другите е така ? Ами ако престана да се сравнявам постоянно с останалите в разни емоционални отношения, или може би е донякъде полезно и така мога да си открия /или съзадм/ нови емоционални.. състояния.. Оф, тва не ме притеснява толкова много, притеснява ме целият начин, по който звуча. Кво ще правя с моя клас, никой няма да ме слуша, а те са едни такива, толкова важни!

Супер гадно

Чуствам се като няква отрепка, която не знае кво иска, не може да се изкаже и да изрази никви емоции.
Абе, супер фалшива е станала работата имам чувството, много е гадно така като се променяш или се опитваш да не правиш нищо, май е по-лесно да се лъжеш, че се познаваш отколкото да бездействаш, докато другите си имат ясни позиции. Много кофти, но тва е положението. А и е ужасно като постоянно следиш от къде произлизат твоите черти и колко всъщност "нетвой" е характерът ти. Абе, не че не се харесвам, а аз не се чувствам толкова аз, за да не се харесвам, което е по-лошото. Ами и слушам Good Charlotte с няква песен, започваща подобно на Points of Authority, ще почнат да ми липсват ЛП, знам ли и аз...
Тоя блог, за да пиша прозиволни кви-ли-не работи ли е, или за да изпиша 100 неща върху една тема, която ме терзае, или за да се оплаквам, че една муха ме лази и че адски много ме сърби, или просто за да пише нещо? А? Или за да показвам колко много пунктуационни грешки мога да допусна в едно изречение 5 км. Абе, или за да употребя "абе" хиляда пъти ? Или за да споделя как искам някой каточ ете да си мисли разни хубави неща, каквито аз бих мислила за някои "специални" хора... Май всичко се крие в тая дума "специален", абе, нямам думи! Сега избягах и от Мартин Китаеца, а тая муха не се спира, дори е възможно да са две, но май не са. Кой пита дали съм станала супер антисоциална напоследък ? Може би преди щях да се побъркам така цяла вечер, неговореща с никого, а сега се радвам и ми е супер добре, сама да си ровя из нета и да се оправям, даже тва е смисълът на нетните ми нощи. Едно време понякога беше добре да няма с кого да пиша и да си гледам някъде, а сега гледам само така да стане. Ама исках да кажа най-вече, че съм голяма позьорка и изобщо не съм доволна от себе си. Слушам разни леки метъл глупости, ска и кво ли не, И не не съм толкова позьорка заради ласт,фм, ами заради всичко. Цялото пренебрегване на студенина и търсене на други работи, оф, много съм зле, тая емоционалност също. Аз не съъм толкова лош човек, може би не е толкова зле. Звуча като Мишо, ай гес..
А и понякога се чувствам тинейджърка, друг път съм като наш'те, трети съм отвратително противна, ей тея всичките образи ме убиват и как ще се оправям или не се налага? Всичко ше дойде от само себе си и както трябва. I hope so!

И за първи път..!

Леле, най-накрая да си направя блог, лесно е да имаш нещо като ник и да не се чудиш 5 часа дали да се регистрираш някъде или не..
Аз напоследък пиша много глупости, коя песен отговаря на настроението ми, коя емотикона дори, какво обичам в някого, за кого ми е мъчно, кои цветове отиват на не знам си кое, все разни неща описващи настроения..
И явно беше дошло времето да си направя блог. То така човек отпечатва как точно се чувства в даден момент, гадното е, че аз в по-голямата част от времето не се харесва и може би много искам да си запазя хубавите състояния..
И така като за първи път е кратко, сигурно няма да изписвам по хиляди неща и следващите пъти, все пак си имам Уърд, но тва няма значение. Важното е, че Весела има блог и се гордее с него :D