Мелодията на спокойствието - you're my playground love
Почти никаква светлина
Полуотворени очи
хитове от 90-те, които не са съвсем хитове
Simply Red?
Една къща, през която и с която се сменят сезоните. И хората минават всеки ден покрай нея. Първо е ярко и осветено, зелените дървета те топлят, дори без да ги виждаш. След това виждаме сенки, слънце, сенки, слънце, отражения, петна. И падат листата. Вятърът ги вее - жълти, червени, прекрасни. Но цветът изчезва. Става празно, голо и студено. Лампите светят. Сега още и още прозорци изгравят. А след това един по един залязват. Каква прекрасна сцена.
Досега съм гледала много такива, но тази някак ясно посочваше хората в нея, това, което правят, цялата им нормалност.
Колко сме нормални. Никой няма време да страда и да е глупав. Take your time.
No comments:
Post a Comment