ок
кажи
прави каквото искаш
ти си решаваш
к
ок
оправяй се
мхххм
мдам
и какво ?
хубаво
и какво сега ?
?
мислиш ли ?
личи си
знам..
...
изречения с точка накрая.


ако често ги използвате, значи имате нужда от доказване. и се опитвате с наблягане и грубост. но не става. трудно е да си положителен и да се съпротивяваш на това, което ти е отвътре. но пък е велико да успееш
хубаво е да си конкретен, но звучи смешно на незапознатите. като да говориш за чувства и изведнъж да намесиш имена. като в сапунен сериал.
искам да кажа име, но ако някой види ?
искам да крещя, да изкрещя. толкова и е тъжно, не знам дали хората разбират тези натъртени моменти, когато без явна причина някакъв малък миг става АДСКИ някакъв. тъжен, хубав, безсмислен. и когато някой разбира такива неща, той също става някакъв. но истината е, че хората не се топлят само на неконкретни разговори. всичко минава.

треперя - с тръпките страха си меря

след няколко налудничави поста идва ред да си вкарам автогол и да бъда сериозна. дали мога или не - не знам, но не ми коства много да опитам.
страх ме е и ми е студено. доста самотно и все по-плашещо. едни и същи неща пак и пак.
започвам да пиша накъсано и по-накъсано, и още по-накъсано. идва от това, че нямам достойни мисли, които да не спират и се мъча на части да изразя нещо и да бъда поне малко нещо. но не мога. и не става.
страх ме е. много.

горна баня, долна баня, средна баня, баня

аз съм баня. аз съм къща. аз съм улица. аз съм магистрала. аз съм облак. аз съм прах. аз съм слънце. аз съм дъжд. аз съм червей. аз съм ръж. аз съм огън. аз съм жито. аз съм бяла. аз съм жива. или не. аз съм слънце. и море. аз съм много. аз съм малко. аз съм нещо. много жалко.
ти си ярост. бяла ярост. ти си черен. и червен. ти си муза. вдъхновение.
търся муза. вдъхновение.
търся горе. търся долу. търся тук и търся там. накъде тръгна реката, защо не ме последва в съня ми ?
сънувам ли или не мога да заспя.
заспивам ли или не мога да реша.


ето защо хората обчиат да си купуват разни работи. за да компенсират празнотата си. разни вещомани мислят, че са по-яки с разни неща, които имат.
не, не е затова. не само заради това.
сърби ме гърбът. комариии. отвратително. насекоми. хлебарки, пипала. като за комикс. трябва да направя комискккккккккккккккккккккккккккккккккк
космично
чудовищно
невероятно
непредсказуемо
неочаквано
невиждано
нежелано
ненененененнененененененнене
искам да пиша не
с големи букви
ННЕНЕНЕНЕНЕНЕНЕНЕНЕНЕЕНННННННННННННННННННННННЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ


ИСКАМ ДА СЛУШАМ КОЛДПЛЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЙ
ох, защо тях
Честно, никога не съм се чувствала толкова тъпа, да имам да кажа толкова неща и да не мога, наистина да не мога.
If you love me, won't you let me go ?

Хайде да пишем за Рим, дайде да пишем за любовта, за това, което ни вълнува, за това, което е сега. Искам да събера всичко, но не ми се мисли и не ми се мисли. ИСКАААААААААМ ДА ПИША. Музиката да е силна и да владее, идеите да се леят и да изпиша всичките си велики идеи, искам да имам велики идеи!
Аз съм тъжна романтичка, която търси драмата във всяко нещо. А съм толкова яка! О, Боже! Тази музика не става. Трябва ми друга
i was livin life on ... bla-bla-bla ?
какво ?
искам да кажа нещо. и да ме чуят всички. да ме чуят с цялата си същност. искам, искам..... ИСКАМ ИСКАМ ИСКАМ не знам какво искам
искам да знам какво искам
тази вечер съм без цел
или с много малка
ужасно е, ужасно, ужасно
дори не ми се пише художествено
какво художествено мога да напиша, като се чувствам така
искам да пия фрапе
БЕЗСМИЛЕН МОМЕНТ
как се случи така ?
Олеле, толкова е подходящо да стане нещо
ще е толкова уместно
аааааааааааааааа божееееееееееее
има ли Бог ?
а Господ ?
А защо с голяма буква ?
Ще пиша още 5 часа
всичките си впечатления от вечерта
Така започва моят филм.
Момиче с чуплива коса, намокрено от дъжа, си търси на какво да се ядоса. И някой звъни на вратата. Тя отива да отвори и там стои момче. С големи зелени очи. Наркоман.
И носи цвете. Тя пита кой е? Той казва, че не я познава. И ретроспекция. Тя стои в голяма бяла стая. И идва един човек. И я удря. Ретрсоекция. С момче в легло, голи. Той й казва, че я обича и че иска да си купят лодка. Тя му казва, че никога няма да стане. 2 дена по-късно. Той й казва, че има СПИН.
Ще бъде ужасен филм. Трябва ми друга идея. Регето не може да бъде муза. Трябва драмааа.
нямам идеи
или ако имам, са плоски
толкова ми е ужасно и не знам защо
heroine
HEROINE

"редактиране"

Някой казваше, че филмите, правени по книги, не са хубави? Много хора го казват. И донякъде са прави. Една от последните ми находки беше трилърът по романа на Томас Харис - "Червения дракон".
Цялостното ми впечатление не е кой знае колко добро, но има някои малки фрагменти in this motion picture, които ме карат да не го презирам.
Като начало добра интерпретация и сценарий въпреки някои доста големи промени - все пак няма много възможности за пресъздаването на всички сцени. Добро начало също. Уил Греъм .. Ами, Едуард Нортън дава всичко от себe си, играе определено нелошо, но просто той не е Греъм. Харви Kайтел - да, по-вписващ се, особено в тази "първа" част, в която героят му не е съкрушен от живота. Но кое ме впечатли най-много? Подборът на актьора, играещ злодея. Франсис Долархайд не е от простите образи, а в книгата - доста противоречив, будещ различни чувства.
И тук за класата на Ралф Файнс и как се издигна в очите ми с точно 3 филма.
Четох, че в погледа му има добро и лошо - да има. Че може да играе и положителни, и отрицателни герои. Да може. Но не точно. Във всеки образ, в който се въплъщава, Файнс не е просто добър, или лош - той вплита човешкото, а никой не е само добър или лош. В погледа му се чете много повече от простота на характера - в погледа му се четат всички качества, трудни за описване, но лесни за усещане и обратното. Гласът му допринася към цялостната представа за достоен и различен актьор в това време на масова филмова продукция. Излъчва интелект и ум, скрити в мистерията на поведението му. А като добавим и това, че е англичанин, рейтингът му се покачва все повече.
Страхотен.

2

Чувството, което те обзема, докато го гледаш, не е от лесните за описване. Дори не е точно чувство. Една особена атмосфера, преливаща се с хипнотизиращия разказ на пустинята - за една страстна, силна и трагична любов. "Английският пациент".
Втората световна война, заснета за фон на една история с пясък в косите, тежки и бавни мелодии, жарко слънце и един куп класови актьори, понасящи ни в живота на картографа, загубил спомените, живота и дори името си - Граф Олмаши.
За да го усетите, ще трябва да се слеете с него, за да го разберете, ще трябва не просто да гледате, а да виждате, а за да се запечата в съзнанието ви - екипът на филма вече се е погрижил за това.

Едно ревю, нешлифовано и изстрадало, но все пак от мен

Брилянтният на моменти Ралф Файнс, очарователната и невинна, излъчваща тонове доброта, Жулиет Бинош, Кристин Скот Томас с нейната игра на ниво, достойна за номинация на Академията, Уилям Дефо с почетното си място във филма, Навийн Андрюс, представящ част от арабския свят и Колин Фърт в една роля, която му отива за този етап от развитието му като актьор. Всички те събрани в най-добрия филм за 1996 г., вдъхновен от романа на Майкъл Ондатджи, спечелил още 8, напълно заслужени Оскара - "Английският пациент".
Граф Олмаши е картограф, който намира в пустинята не само горещото арабско слънце и войските на двата лагера през Втората световна война, а и своята голяма любов. Като във всяка епична история пречките са много, а резултатът е изоставяне на миналото в мрака, заменено от едно последвало настояще без спомени. Там сестрата Хана /в ролята Жулиет Бинош/ поема грижата за обезобразения граф, загубил всичко, което има - и най-вече живота си. Оставете се да потънете в света на северна Африка и да разберете всяка сцена, всеки звук и мелодия. Филмът определено не е лесен за възприемане, въпреки любовта, поставена в центъра му като основен мотив. Едно предизвикателно и духовно обогатяване - пътуване в човешките чувства, такива каквито изглеждат и такива, каквито не изглеждат. Многозначителни погледи, прости и същевременно сложни образи в един филм като книга. Нима е лесно да го харесаш ?

never find our way, regardless of what they say

аз я търсех такава каквато е, такава, каквато ми беше нужна.
понякога я откривах, в други случаи се заблуждавах, но в края тя остави малка следа, а от тази малка следа аз направих едно голямо нещо. и сега е ред да се страхувам за него, да го пазя и поддържам живо.

искам да съм в подлез и да прося, да свиря на орган и да прося - искам да мога това, което обичам, да знам всичко за него, да дам всичко от себе си - да имам време.
да имам времето за него.
искам да мога да пиша така, така и така. искам хората да ме усещат и може би искам да напиша книга.
за всяко свое настроение в деня мога да напиша около 30 различни неща и резултатът ще е един и същ. защото май и аз съм. еднаква във всичко, а уж с толкова страни.
просто една объркана, леко захапана ябълка и то от кого? сама се захапах и реших, че може би в мен се крият толкова неща, достойни са опитване, а сега съжалявам

Капка гордост, българщина и все пак руски

Гледам отвисоко или просто отсрани? Явно искам да стане така, иначе никога нямаше да е така. И пак повторение, и пак вдъхновение. Кръговратът е в пълната си сила, а моментите, когато не можеш да продължиш по пътя на мисълта - все повече. Доста отчайващо и все пак - доста вдъхновяващо. Отново. Колко сладко-обсебващо е да четеш книга и да мислиш в нейния стил поне за 30 минути. Мислите препускат и няма как да ги спреш, но и няма как да ги запишеш. А подозирам, че непринудените мисловни речи, в които не се влага никакво усилие, са най-добрите, дори да го отричаме и да се мъчим с други, като тези тук.

I'll soon be gone now

forever not yours

Ето я загадката за деня. Как да пиша за нещата, които обичам, по най-специалния начин на света? В списание "Екран" /чиято главна редакторка се казва Весела - съдба!/ тя пише, че за нещата, които обичаме, се пише най-трудно. И май е така. Не че пиша съвсем обикновено и просто, но и не пиша уникално и завладяващо. А толкова обичам някои теми и когато видя друг човек, написал прилично мнение, подобно на моето - някак се отчайвам. Май това са доста дребнави мисли.. Понякога помага вникването в погледа на другите и е хубаво да се опиташ да видиш как изглеждаш или как изглежда твоята работа в очите им, но пък когато идва на големи приливи, изпълнена с емоция, любов и еуфория - тогава получава щипка от теб и, надявам се, става по-добра.
И сега не съм доволна от това, което написах - банално и общо.. За какво мечтая, като е толкова трудно ?

нямам увод, заключение, теза, микротеза - всичко е пусто и празно, само желанието си стои, но то никога не може да е нещо без една огромна опора, която съм изгубила някъде по разкъсания път. дупки, дупки, запълнено, дупки, дупки, дупки
толкова вакантни места и толкова хаотичен начин да ги запълня.

I was asking for it

Здравейте, аз съм Весела! Момичето, което пише на несъществуващи читатели от година и някакви дни може би. Мисля, че всички биха ме обикнали, ако знаеха, че мислите ми са пръснати из Интернет така безплатно :Р
Или пък не. След толкова постове май е време да кажа нещо за себе си - без хиляди удивителни, удължени гласни, псевдопеене на песни и една огромна локва от емоции, комплекси, обърквания и терзания. Нещо като да почна да чисто. Но ако си бях читателка, предполагам, никога нямаше да ми изглежда възможно да успея. Явно това е моето нещо. Май не е, де.. Май имам ммного неща.
В мен винаги напират въпроси и сега също много са готови да бъдат написани от хубавата ми бяла клавиатура, но аз ще дам много от простата си личност и ще се опитвам да ги потисна в сандъка с въпросите. Като заговорихме за това, а и за мен, мисля, че може да си задавам безброй въпроси и понякога знам, че човек просто чака да го попитат това, което иска. Тъй като съм сама, мисля, че ще успея да си задам въпрос, на който да мога да отговоря.. Или пък не?

Аз: Защо толкова често постваш в блога си, след като реално никой не чете и никой не знае URL-а му ?
Аз: Амии.. защотоо.. защото се чувствам поетична, различна, интересна и след като излея познатата помия от чувства, мога поне да видя нещо като изкуство.. Човек е суетен и обича да се наблюдава от всички страни. А и кой знае, може и някой да е прочел нещо. И да не съм аз.
Аз: За каква се мислиш?
Аз: Ами, честно ли? Точно сега се имам за гениална, защото интервюто ми изглежда като супер екстравагантна и същевременно добра идея, която може да ме накара да разбера някои неща за себе си, които не съм знаела преди 65 минути например. Възможно е и да не стане, но пък е странно - все едно наистина говоря с друг Oo
А дори не говоря, просто пиша..
Аз: Да те питам ли нещо лично?
Аз: По-добре недей, защото някой ден може случайно да не се сдържа и да покажа пишещата-си-в-блог същност, а дори говорещите със себе си не искат някои важни за нещата и хората около тях мисли да бъдат разкрити.
Аз: Какво не харесваш в личността си напоследък?
Аз: Изписала съм доста по тази тема и ако някой може да анализира поне малко, би ме разбрал. Сега не ми се говори за това, защото е слабост, а не е хубаво слабостите да се знаят от другите.
Аз: Мислиш ли за някого?
Аз: Да, за много хора, но няма най-най-най, което е глухо, кухо и тъпо. Но все пак понякога някои надделяват, а това е голямо запълване на празнината.
Аз: За какво си мислиш, докато те интервюирам?
Аз: За това, че не знам много неща за себе си, наистина...
Аз: Според теб мисля ли дълго върху въпросите или спонтанно ги пиша?
Аз: Според мен зададе въпроса, за да изпъкнеш.
Аз: Да, така е.
Аз: Как се чувстваш?
Аз: Малко уплашена и стресната. Като да се замислиш за какво мислиш и да се опиташ да се видиш отстрани.. странно.
Аз: Човекът май наистина е странно същество, а?
Аз: You tell me..
Аз: Боже.. искаш ли да кажеш още нещо?
Аз: Май си сменихме ролите..
Аз: Кои?
Аз: Аз и Ти.
Аз: Мислиш ли ?
Аз: За какво ?
Аз: За живота.
Аз: Постоянно.
Аз: И какво измисли ?
Аз: Амии.. никога не съм измисляла нещо, просто мисля за него.
Аз: Страхуваш ли се в момента?
Аз: Да.
Аз: Мислиш ли, че другите знаят от какво?
Аз: Разбира се..
Аз: Искаше да кажеш още нещо, нали?
Аз: Да..
Аз: Но го забрави...
Аз: По-скоро забравих смисъла му..
Аз: Изгуби..
Аз: Все едно..
Аз: Хората ще се страхуват от теб, след като прочетат всичко, нали?
Аз: И аз се страхувам от себе си..
Аз: Опасявам се, че знаех..
Аз: А казват, че било толкова просто..


някой да ме ощипе.
никога не довършвам започнатото.

Killing me and destroying me

Ахааааааааааааааааааааааааааа. Не, нямам желание да пиша това, което пиша, нямам желание да съм това, което съм.
Имам желание да слушам музика, но нямам желание да се депресирам. Сега разбирам, виждам и дори усещам.. усещам и значението, разбирам значението на словосъчетанието "кухо чувство". Като в дъждовен четвъртък с ужасна мъгла, никакво настроение и все пак малко емоционалност. Най-подходящото време да не харесваш нищо и да легнеш да спиш. Колко такива четвъртъци съм имала. Хубавото е, че отскоро нямам време, а и желание за такива дни. А и с предишния цитат исках да кажа.. че ми звучи красиво. Нищо не съм научила, но да съм толкова depressed не бих могла.

не знам не знам не знам

усещам ,виждам мрак и светлина, а търсят ме отгоре, в другата земя. и бягам бавно в паяжина, навивам се като пружина, накрая стигам остър край, ръб на пропаст.
и утешение намирам в твоята усмивка, с тебе цветна съм
обичам те, обичам да те имам, не искам да си блян, мечта или пък сън.

Dedication

You know that romantic notion that all the garbage and the pain that actually is really healing and beautiful and sort of poetic... It's not.
It's just garbage and it's pain. Do you know what's better ? Love. The day that you start thinking that love is overrated is the day that you're wrong. Anything wrong in love and faith and belief is not having it.

Какво друго да кажа .. Да кажа ли изобщо още нещо ? Когато се проваляш е гадно, но някак си измисляш оправдания. Когато се провалиш след като си положил усилия не е гадно, депресиращо е. За какво уча и за какво се боря ? Струва ли си ?
Кой ще ми каже? Никой, нали ? Знаех си.

to those who have failed and are sick of that

65

Слушали ли сте 65daysofstatic ?
Знаете ли какво е това ?
Не е музика. Или ако е музика, то товага музиката е толкова повече, отколкото просто звучи, изглежда и си я представяте. Музиката не е любов, а е най-нереалното нещо, което накои наричат любов. Музиката е неземна!
И когато слушате всяка частица, всичко от едно цяло, когато се опитвате, когато го виждате, когато го усещате - сякаш милиони геометрични фигури се свързват и всичко е тоооолкова точно .. като математиката. Като животът.
Някои наричат това музика. А е толкова повече.

turn out the light

you've got to be strong
he's got your picture in his mind
he's got your number on a paper

I miss him, miss him, miss him.
And I meant HIM. Also knows as very powerful, influential person.

Песента е толкова хубава наистина. Иска ми се някога наистина да се променя. Ама наистина. Да съм по-добра и по-несравнителна, по-добра в другите неща и радваща се. Искат ми се толкова неща, а всички зависят само от мен. Гледа ми се странен филм. Защо хората ме мразят ? Защо си мислят, че ги мразя ?
А ако бях малко по-различна, светът също щеше да е. Ех, колко малка съм и как правя неща. Както и другите.
He's got your picture in his mind
He's got your number on a paper
Is it really true ?
So many times we just give it away

He's got your picture

Someone who couldn't even remember your name
'Cause I want to learn
Can you save yourself ?


.. To someone who cherish your name

Sweet l-l-l-like a lollipop

*melting* *melting* *melting* *melting* *melting* *melting*

shawty wanna thug
lick me l-l-l-like a lollipop



ааааааааааааах, мога да я слушам постояно, l-l-l-like a lollipop
:pppppppppppppppppppp

aaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaa!

only obsessions

i just wanna be hurt :>

1000

и една нощи пиша тук, пиша там и какво стана с мен ? - не знам.
много секунди, думи и мисли пропилях, за да стоя пак пред монитора и да се запитам пак разни неща. най-добре пиша, когато не мисля. сигурно и е другите неща е така. та защо мислят хората, какво променя мисленето ? кой може да измисли щастието, за всичко ли има стратегия ?
предполагам знам, но не мисля, че ако почна да мисля ще е добре за блога, в който основно не мисля
а вие как мислите ?
дъ спийд ъф саунд
умрях от смях
не гледах филм
лошо ми е
трябва да си лягам
и да мисля
поне малко
имам капачка от куинс вишна
и пишеее "познаваме се толкова отскоро,а вече сме си близки..."
явно не важеше за мен
вече не ми дреме дали ще ми откраднат някого
знам, че трябва да направя емоционалноморален опит да си кажа "не, дреме ми!", за да не ми откраднат никого, но ще е противоестесвено
пък и аз знам, че ще ми дреме
просто не искам да се насилвам
днес си изписах глупостите
и няма пост, в който да не се обидя, нали ?
жалко

You never know

посветено на тръпката, такава каквато е. малко глупава и доста наивна, понякога горчива и дразнеща, но винаги нужна – един сладко-кисел кислород

От мен отново капе сълзата на греха,
а там живеят само солените неща.
Когато се усмихнеш усещам тръпки,
Топлина.
Когато ме докоснеш -
разпадам се
и тишина.
Бих дала всичко, за да чувствам
дъхът ти в кожата си,
да.
Бих дала всичко, за да имам
от тази тръпка,
от мига.
Как възможно е да има толкова частици,
а за мен едничка да е важна и това да е човек
Как възможно е да виждам черно-бели птици,
но за теб пак да мечтая, ти да бъдеш моят лек.
Думи, изрази..
И после ?
Всичко е еднакво знам.
А магията една е
и е в чуждата душа
В чуждите идеи споделени,
в чуждата усмивка и ръка.
В чуждото сърце,
което бие,
в чуждата разбита самота.
И когато вали,
и когато вятърът брули клоните,
И когато сме сами,
и когато избягваме околните,
И преди да заспя,
и когато събуждам се сутрин
- в мен част от теб кипи и без нея някак празно е.
Една малка поема,
няколко прости думи отделям сега и знам,
че ме чакат другите,
за да кажат нещо за любовта.
Но вие как мислите, дали я разбирам ?
Дали аз
способна съм нечия да бъда ?
Да виждам за друг в някой час ?
Колко лесно изглежда
и колко приказно звучи,
но наистина милиони пъти по-приказно е,
нали ?
Колко банално се разменят реплики и зрителят си ти,
а когато решиш да участваш всяка клетка се ражда,
тупти.

yes, you are

just a proba

Тишината в мен

Чел ли си някога моята тъжна приказка,

слушал ли си някога меланхолични песни,

писал ли си стихове,

с болка и сълзи пропити,

имал ли си мечти,

отнети и разбити ?

Аз бях там и чух как стъклото се чупи.

Как похлупакът се пръска и някой към нея посяга.

Аз бях там и плачех,

не успях да му попреча,

не исках там да умирам,

а ето сега пак се сривам.

Сега или утре,

вчера или днес,

не зная кога, не зная къде,

но живея в своя свят на заблуда,

където всеки, всеки човек

по принуда

трябва да ме обича

и да съм негово цвете,

а всичко просто жалко е,

когато мечтаеш за крилете.

Крилете, които те водят към друга реалност,

различна.

Крилете, които те правят свободна

и романтична.

А когато ги няма,

когато не се разперят,

милиони звезди слушат,

чакат да паднеш,

треперят.

vanity

Fairrrrrrrrrrrrrrrrrrrrrrrrrrrrr

който има блог може да пише в него и през 3 секунди, нали ?
много обичам да свършвам изречение с нали, нали ?
нали, нали, нали = една голяма несигурност или знаене на отговора и непризнаване ?
така ли.
маааааааааааааааааай колдплей ми влияят много лошо. ако съм знаела, че ще слушам толкова такава музика.
и че ще пиша такива огромни глупости. сигурно щях да чета много повече и да внимавам да не се лигавя. аз хич не се лигавя на публични места, не ми се лигави, но понякога просто изпушвам и ми идва да викам.
SOMETIMES I FEEL LIKE SCREAMING
ИСКАМ ТОВА ДА МИ Е НИКЪТ! НЕ весела.
агрхххххххххххх
дали е успял ?
мъчно ми е за него ?
пиша като шизофреничка.
горе не трябваше да има въпрос. Мъчно ми е за него.
ноо така ще чета. и ще гледам филми. гледат ми се филми. не филм, филми.
кооооооооолдплей. май сега разбирам шугослава.
май някой ще ме разкрие. туу мач/мъч ? имена и неща, които могат да се открият в гуугъл.
роб ми писа. и пак харесвам крис иулсън'с арт.
а мишо се е подстригал. как може, хмм
all that noise and all that sound
COLDPLAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYY COLDPLAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYY CPLDPLAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYYY
ОЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЕЛЕЛЕЛЕЛЕЛЕЛЕ, полудявам от вътре, а като се опитам да се въдя отвън съм толкова спокойна. и като се опитам да го проумея е още по- ягдйхсагсайхсаак

как може точно COLDPLAY да ми влияят така ?
COLDPLAAAY

Една муза, облечена в мелодия и текст ?

Stuck in reverse


Всички сте слушали Колдплей, нали?
Надявам се да, защото ако не сте, трябва да ги слушате, пък винаги е трудно да направиш нещо ново, нали ?
Хиър'с ъ тоут. Защо в МайСпейс блога си никога не пиша така ? Там имам истински читатели. Май трябваше да дам и този на някого. Но вече е много късно. Има имена вътре. Има и признание за момче, което харесвах една вечер :Р Такива неща не се раздават и разказват нали? Хубаво е, когато човек се придържа към някакъв план и не позволява на другите да го разберат, кара ги да се съмняват, чудят, плашат, възхищават, страхуват.. или пък да го подценяват, което според Кръстника е една много добра стратегия. И според мен. Но аз не съм толкова силна, че винаги да успявам с плановете си или пък да не се разкривам пред хората. А може би вече ще бъда ? Хахахахахах! Не се понасям! Омръзна ми да си задавам въпроси, защо пък да не стане ? Мечтая си за нещо, което зависи само от мен ? Тогава може ли да има друг проблем освен мен ? Ами не.

And I will try to fix you

Виолетов Хълм

If you love me Won't you let me know ?


оказа се, че не знам песента, а и че е жестока и много я харесвам/ съдбата ме отведе при един шал. трябва да си направя нов блог с нови, подредени, правилни, некомпроментиращи ме мисли.
еееееееех! но няма. поне не засега. иска ми се да си покажа "върешността", надявайки се, че това не е всичко, на хората, нооооооо .. но пак но.
искам да разкажа за едно момче, което i barely know but it makes me tremble :P

май няма какво да разказвам за него, въпреки че звучи хубаво. все пак той е един такъв много симпатичен, чаровен, умен, поддържащ се, различен младеж с леко гърбав нос, който веднъж сънувах. сега разбирам колко хубаво било да се говори поне малко конкретно. сигурно /ако някой е отркил "тайника" ми/ е наясно,ч е половината оплетени и разбъркани неща са свързани с любов, комплекси, приятели, страсти, разни нормални качества и антикачества.. човешки работи.
НО когато стана диктаторка :Д ще имам велик блог и хората ще плащат, за да четат. всъщност buuullshit

изобщо не знам какво става. its like im smoking two joints and everything is confused
:D

Im gonna marry a boy named.. :D

тик-так, тик-так, тик-таккк


липсва ми нещо и хич не знам как, какво, защо, на кого.. прочие пиша, но имам странното усещане, че може и да не излезне толкова ужасно.
и нека бъдем конкретни, компенсация за това, че никога не сме коректни
тъдъм
не си купих обувки, не си купих панталон, нямам никакви дрехи и няма как да съм в тон
много изморена, времето си губя бавно, липсва ми с него да говоря и да ми е забавно
иска ми се да мога да направя всичко, което мисля, че ще ме направи повече
а когато направя малко или много от него пак не съм доволна. не знам дали, защото го правя късно или по списък, но винаги нещо не е както трябва. и не знам ако почна да виждам хубавото в резултатите - истина ли ще е или не ?
уоооотевър както винаги.
сърби ме, спи ми се, нищо не казах, няма с кого да говоря, трябва да чета, уча, гледам филми, неям..
а аз какво правя


а какво стана с иво
ахахахахахаха
ето една огромна простотия и дано никой никога не я види
Господ ми отне тръпката! А беше такак прекрасна