тик-так, тик-так, тик-таккк
липсва ми нещо и хич не знам как, какво, защо, на кого.. прочие пиша, но имам странното усещане, че може и да не излезне толкова ужасно.
и нека бъдем конкретни, компенсация за това, че никога не сме коректни
тъдъм
не си купих обувки, не си купих панталон, нямам никакви дрехи и няма как да съм в тон
много изморена, времето си губя бавно, липсва ми с него да говоря и да ми е забавно
иска ми се да мога да направя всичко, което мисля, че ще ме направи повече
а когато направя малко или много от него пак не съм доволна. не знам дали, защото го правя късно или по списък, но винаги нещо не е както трябва. и не знам ако почна да виждам хубавото в резултатите - истина ли ще е или не ?
уоооотевър както винаги.
сърби ме, спи ми се, нищо не казах, няма с кого да говоря, трябва да чета, уча, гледам филми, неям..
а аз какво правя
а какво стана с иво
ахахахахахаха
ето една огромна простотия и дано никой никога не я види
Господ ми отне тръпката! А беше такак прекрасна
No comments:
Post a Comment