forever not yours
Ето я загадката за деня. Как да пиша за нещата, които обичам, по най-специалния начин на света? В списание "Екран" /чиято главна редакторка се казва Весела - съдба!/ тя пише, че за нещата, които обичаме, се пише най-трудно. И май е така. Не че пиша съвсем обикновено и просто, но и не пиша уникално и завладяващо. А толкова обичам някои теми и когато видя друг човек, написал прилично мнение, подобно на моето - някак се отчайвам. Май това са доста дребнави мисли.. Понякога помага вникването в погледа на другите и е хубаво да се опиташ да видиш как изглеждаш или как изглежда твоята работа в очите им, но пък когато идва на големи приливи, изпълнена с емоция, любов и еуфория - тогава получава щипка от теб и, надявам се, става по-добра.
И сега не съм доволна от това, което написах - банално и общо.. За какво мечтая, като е толкова трудно ?
нямам увод, заключение, теза, микротеза - всичко е пусто и празно, само желанието си стои, но то никога не може да е нещо без една огромна опора, която съм изгубила някъде по разкъсания път. дупки, дупки, запълнено, дупки, дупки, дупки
толкова вакантни места и толкова хаотичен начин да ги запълня.
No comments:
Post a Comment