Тишината в мен

Чел ли си някога моята тъжна приказка,

слушал ли си някога меланхолични песни,

писал ли си стихове,

с болка и сълзи пропити,

имал ли си мечти,

отнети и разбити ?

Аз бях там и чух как стъклото се чупи.

Как похлупакът се пръска и някой към нея посяга.

Аз бях там и плачех,

не успях да му попреча,

не исках там да умирам,

а ето сега пак се сривам.

Сега или утре,

вчера или днес,

не зная кога, не зная къде,

но живея в своя свят на заблуда,

където всеки, всеки човек

по принуда

трябва да ме обича

и да съм негово цвете,

а всичко просто жалко е,

когато мечтаеш за крилете.

Крилете, които те водят към друга реалност,

различна.

Крилете, които те правят свободна

и романтична.

А когато ги няма,

когато не се разперят,

милиони звезди слушат,

чакат да паднеш,

треперят.