"не смея"

когато се роди надежда,
тя в свойта крепост те отвежда
и те затваря там за векове,
във тъмнината, под облачното й небе
не пита искаш ли - тя просто действа,
не пита можеш ли - тя те разсейва
и ти благодариш, че с теб живее,
че кара те да вярваш и да пееш
но времето лети, а облаците там са
не бягат, не вали, те просто там са
и почваш да се чудиш какво става
не мислиш, не допускаш, че може би тя те предава
предава и те пуска в края,
когато късно е
да, аз го зная
но дори тогава в тебе впива
последната си грозна, сива
болезнена и тънка нишка
презрително е победила
оставила човешко същество
във гърчове и болки диви
да се прощава със последните си сили
последни капчици любов и вяра
последната си нощ със звяра
когато чуеш, че е тихо
че няма я, че не е там
опитваш се да се зарадваш
но тя те е оставила без срам.
без срам, без радост, без усмивка.
без болката дори - щастливка
отне ти всичко и те омагьоса,
накрая изостави, тръгна боса
по пътя прашен, кален и горчив
към него, да и той е сив
поредният човек, който се вглежда
за тази, смъртоносната надежда