Like A Prayer

When you call my name it's like a little prayer
I'm down on my knees
I wanna take you there

Мисля, че деградирам. Митев не ми върна на и-мейла. Не мога да се променя. Сменям си настроението на всеки 10 мин, дори по-малко.. Нямам воля за нищо или пък се появява, когато не очаквам и то за малко. Нямам стимул или имам, но просто не става. Тъжна съм. Депресирана работа. "Абонатът не отговаря. Моля, обадете се по-късно." Тъкмо като събрах смелост да съм добра и да си преглътна гордостта отново. Трябва да съм търпелива. Но за някои неща търпението не помага, ако не си постоянен. А аз не съм. Има още много неща и не знам дали наистина ми е толкова кухо-гадно, колкото си мисля, но май да.. Мечтая за музика, събота вечер и 2 фрапета.. Може ли това да е новият ми стимул ? Пак няма да успея, пак! Пак, пак, пак.. Наистина, измъчих се. Мисля, че трябва да измисля нещо за утре. И не само. Искам да сме във ваканция и да се чувствам добре. Искам да говоря.. Искам да съм аз и да не съм такава

Life is a mystery
Everyone must stand alone
I hear you call my name
And it feels like home

и чета едни и същи неща, а не това, което трябва.. отново..
не ме оставят сама, искам да съм сама, поне за малко :/