Give me a reason

Стана ясно, че изливам мъката си /или каквото и да е това ужасно нещо, което расте в мен и засенчва вътрепната ми усмивка/ с писане.

Но така не става, не. Трябва да има хаос и да е объркано - безредие, грешки, възклицателни, хиляди въпроси и многоточия.

Мммммммммммммммммммммммммммммммммммда, НАЛИ ?
Толкова съм меланхолична. че дори любимият ми репортоар с викането не се получава, а цялата ми обичайна некултурност и разбъркан словоред липсват някъде. Както тетрадката ми по история и желанието да казвам мили неща, така и те изчезнаха. Боя се, че станах по-скучна. Може би по-сложна, но и по-скучна. Много по-скучна. Има едно нещо, което искам да кажа, но не мога да кажа, защото ако кажа ще се изложа. Искам едно мило, добро, различно, умно, интересно и донякъде прекрасно /прекрасно, защото е твърде невъзможно решение за тази вечер/ човешко съшество да ми пише. ХА! Ето тук ли е развръзката ? Сложните думи, изреченията без край и цялата атмосфера са били просто плод на желанието някой да ми пише ?
ХАХАХАХ! Ето къде била и емоцията! Не, естествено, че не ми е смешно, как ще ми е смешно, Боже! Та нали аз само го пиша, не мога да стана читателка на собсвените си мисли, защото съм била в тях, те в мен - сложен кръговрат или по-скоро взаимодействие, Затова и не ми е смешно, но тък като съм виждала и други като мен - поредни, слети с тълпата - знам, че е смешно.
Изпитвам нарастващата нужда да говоря с някого с цялата си философска мощ и да го разнищшя на малки.. нишки, или поне да се получи интересно задоволяване на моето екзистенциално страдание от преобладаващата скука.
Уморих се .. gonna give my heart away.
Наистина, ако поне последният път бях в някаква изгодна позиция сега щеше да е малко по-лесно, но в припряността си накарах целият процес да се проточи и да се превърне в нещо мъчително, ако не за двама, то поне за един.
"Вероятно заради дъжда и нарастващото напрежение, под формата на спрялост във всичките й форми - или просто защото ми се иска да говоря с теб - ти пиша"
Да, можех да го кажа, но дали още мога ?
Не мисля.

I'm so tired of playing..