6/13/2008

Rainy days, chocolate, books, sleep, clouds..

Незнанието е ограничение. Сега го разбирам толкова добре. Ще ми се да напиша много други работи, но заради непросветеността си и другите ще се простят с ценната информация. За сметка на това ще се опитам да компенсирам с това, което пробуди у мен музиката, кандидатите за слава и един страшно интелигентен и ектравагантен академик, който просто мога да нарека Митев. Симпатично описание на поредния човек, който ме грабва с нещо от себе си. Не знам дали се е опитал да е такъв, дали просто е станал, като средата го е изменила с такава магнетична и прекалено стилна "умствена" мутация, но каквото и да е направил част от мен се възхищава на част от него. Предполагам, сигурно, вероятнно го знае, но защо пък да не го похваля на такова неутрално място, където не пробива нито един интернет лъч, не влиза онлайн душа. Това беше за Митев. Или едва сега започвам. Не го познавам и не анализирам достатъчно дълбоко и обстойно, но пък имам свойството да се питам постоянно и постоянно, а неговата личност поражда в мен - какво може - въпроси. Въпроси от рода на " Как хората стават такива ?", "Щом в държава, малка като нашата, все пак още има такива уникални хора, как аз очаквам да стана нещо?", "Някой възприема ли ме както аз възприемам него?", "Мога ли да изградя такъв стил някога", "Мога ли да стана такава"... Звучат патетично, защото хубавите неща стават непринудено, колкото и упорито и тъпо да се блъскаме срещу невидими стени, просто понякога не може да застанеш срещу отдавна изградените и изсечени върху живота ни закони. Просто за изказване, сложно за вярване в. Та, първоначалната, или която и да е, мисъл беше, че хората знаят как стават нещата, но въпреки това се мъчат да го направят по начина, по който искат. Нали това чувство и вътрешна увереност въпреки всичко, че може и да има изключения и те да възникнат заради нас - това ни прави силни, fighters.
Митев.. Митев. Страхотен глас, дикция и начин на изказване. Богат речник, богата култура. Като че ли не го знаете. (Вие?) Защо винаги се появява нещо, което да ме разсея и защо най-често това нещо е чувство ? Как се контролират навиците и чувствата не знам точно, но не мисля, че е полезно хората да опитват с първите. Освен ако и те не са станали навици. Ние се изменяме със средата, изменя се и тя с нас. Всяко нещо, което превърнем в постоянно става ново усложнение за живота и природата, но все пак те в синхрон с нашето изпреварване също ни изпреварват с новите си закони. И в това отношение никога няма да бъдем първи.
Страстта към нещо и желанието да го проучиш докрай са много завладяващи и забавни, ни крият почти сигурния риск, че накрая то ще загуби чара си.
Не, не искам да спра да те обичам. Което и да си ти. Каквото и да си. Който и да си.
Не, не искам да спра да обичам нещата, които обичам, защото обичта не ражда само спомени и топли мигове, а една идея, която сама по себе си съдържа още толкова обич и част индивидуалност. А когато загубиш обич плюс индивидуалност наистина се чувстваш празен.
А идеята беше да говоря за красивото в един дъждовен ден и в това да се тъпчеш с шоколад и меденки и някак съвестта ти да не те безпокои. Както винаги тръгнах в друга посока и загубих романтичната идея, но все още не съм тъжна, защото знам, че е някъде там. Някъде, не никъде.

No comments: