7/31/2008

Холера

Явно Маркес е благ човек, щом не се е почувствал страшно засегнат след екранизацията на "Любов по време на холера." Дори е помагал за сценария, който не бих казала, че е чааак толкова лош, но не блести с голяма оригиналност, която да спаси филма от така очаквания крах. Какво да кажа - не съм тотално разочарована, което е много добре, като се има предвид, че книгата е една от най-хвалените книги евър. Точно затова и никой не е очаквал филмът да се превърне в шедьовър, но пък можеше поне малко по-добре да се стекат обстоятелствата. Ако не бях чела оригиналното произведение, почти сигурна съм, нямаше да издържа и половината от филма, защото е точно, както някой каза, "мелодрама". Не че това е толкова лошо, но цялата тази изпепеляваза и неугасваща любов изглежда толкова обикновена, дори скучна ... Малко режисьори могат да пресъздадат емоциите в душите на всеки един от героите, защото не са просто някакви чувства, а ужасно силни емоции, свързани не само с любовта между главните герои, а любовта като цяло, любовта като спасение, любовта като смисъл на живота. Никой не може да покаже на зрителя онези описания на Маркес, които те карат да се чувстваш не само преживял всичко, а преживял всичко по абсолютно същия начин. Затова няма да обвинявам екипа.. Не, ще го обвиня в много лош подбод на актриса, която да играе Фермина Даса. Липсва твърдостта на харектера, надеменността, гордостта, опърничавостта, грацията, чувството за вина, нещастието, погледът, цялото излъчване.. почти навсякъде. Но съм доволна от д-р Урбино. Има приятен подбод на музика на места, което е едно хубаво нещо, но незнайно защо аз се отчайвах и молех да свърши, защото имах усещането, че това е една огромна боза. И май бях права ?

1 comment:

6655321 said...

По принцип, съм свикнал да отбягвам екранизации на литературни произведения. Проблемът е, че едно добро, и особено едно много добро произведение, изразено в книга, разчита на образи, които изгражда във въображението на читателя, като го стимулира с богатство на характерите и на описанията. Филмът, от своя страна, оставя по-малко на въображението и което е по-лошо, това което ни показва без да изнуряваме въображението си са визуалните интерпретации на режисьора и екипа. Едно четиво винаги позволява в по-голяма степен читателите да си изградят индивидуална представа за места, декори, герои и събития.
Освен това, дори при сполучливи екранизации, често видяното на екрана е в конфликт с образите и представата, която читателят вече си е изградил, ако е чел книгата...

Ако трябва да резюмирам тая бълвоч, дето изписах, силните страни на книгата са съвсем различни от тези на киното и пресъздаването на едното чрез другото, обикновено ги прикрива и притъпява и за двете. Но има и немалко изключения..