Току-що свърши филмът. Не, преди 15 минути, но така е по-внушително. Исках да започна с повече чувство, с повече топлина, повече любов.
Another great movie
"Имало едно време на запад".
Гледах го заради тати и заради традицията да гледам такива филми. Нямах големи очаквания, всъщност знаех, че е хубав, но за своя жанр. Какво се оказа ? Че се влюбвам в мъжки филми, в зареждане на пистолети или в прекрасно озвучаване ?
Всеки детайл, всеки! тук е от огромно значение, защото историята е проста и прашна, но актьорската игра, музиката, режисурата - всичко, всичко! грабва. И не грабва цялостно, поглъщащо, а те оставя да усещаш звуците с цялото им майсторство и изтънченост, точно такива каквито трябва да са, за да те отведат в този горещ и пуст свят, дори да си сляп.
Не, аз не мога да опиша, просто знаете.. една тръпка, която минава през цялото ви тяло и оставя следа в съзнанието.
Тогава филмът ми е харесал.
No comments:
Post a Comment