На хартия, бяла и твърда, всичко изглежа по-различно. По-неестествено и по-смешно. По-грозно дори. Дали тук се променя смисълът и дали това е честно спрямо консуматора - не знам. Никога не съм знаела. Нещата, които знам, винаги ме карат да страдам по някакъв скрит начин. За жалост отговорите, които искам да чуя не съществуват. По-добре ли ще е, ако продължа по пътя на инерцията или реша да помисля, върху всички тези думи, изливащи се, опитващи да покорят измислен връх ?
Твърде горещо е за депресии, твърде тъмно е, за да напиша нещо прекалено дълго. Твърде рано, за да си правя изводи.
Лудостта е вид изкуство - казвам аз. Свобода плюс удовлетворение и сила да крещиш, изразявайки това, което те превръща в жертва.
Аз съм жертва, ти си жертва, той е жертва.. знаете.
На своите идеали, интереси и мечти. Страх ме е от тази вечер, от това желание да загубя времето си, да уморя очите си, да говоря..
I'm gonna take my time
I have all the time in the world
...
No comments:
Post a Comment