Избягвам да задържам погледа си дълго върху еднаквите числа, които предполагат намисляне на желание.
И ето, вече всичко е различно.
Въведение в епохата на тишината. Тишината, породена от заспалите, умъртвени клавиши. Вече не пиша. Поне сега не мога и не мога. Не мога да пиша за себе си, заклещих се между задължения и нещо като реалност. Там човек няма желание да пише. И не че не пише, винаги пише, просто всичко е различно.
Защо да се отметна от думите си? Няма, не. Така си мислех, мислех, че така ще се случи, но няма да се отметна от думите си. Надявам се, че внимавате какво си пожелавате, надявам се, че винаги го правите. Не, за това не се надявам, трябва да рискувате и да сте глупави - поне понякога.
Нямам силата и властта, с които да сложа ред на хаоса в мен; на хаоса, който е по-подреден от всичко, царувало някога в мен.
А ако съм го загубила завинаги? Или просто това е друг етап?
Записвам си.
Първата аксиома на щастието гласи: Не отлагай.
Не предвиждай и анализирай обстоятелствата, въпросите и отговрите наполовина. Всичко или нищо. Или се самоунищожи докрай с познание, или умри в невежество.
Колкото и напреднали да са хората, някои неща са почти непроменени.
Прав е, няма по-силен гняв от гнева на безсилието. Няма нищо по-лошо от невъзможността.
Понякога просто трябва да издържиш малко повече. Първите няколко дни/мига ти дават малка представа, но това не е дом. Трябва да свикнеш.
Да правиш едно и също нещо и да се надявам на различен резултат, е лудост.
Хората са животни, но понякога се изчерпват и искат малко повече...
Все пак за това не искам да съм сигурна.
И най-прекрасната приказка, осъществила се в живота, е плод на много репетиции, декор и грим.
Понякога е здравословно да се усъмниш в най-затвърдените си убеждения.
И да имаш едно наум.
Винаги има и трета гледна точка, макар и невидима.
Струва си да спреш да се бунтуваш и да повярваш, че и другите имат понятие от нещата, но не прекалявай. Не убивай въстаника в себе си.
Това, което ме безпокои и затруднява най-много, са противоречията в човешката природа.
Тези, които ни нараняват най-много, обичаме, без да знаем защо; мразим, без да съжаляваме; прощаваме им, а след това носталгията удря в най-неочакваните моменти.
Има милиарди текстове на песни, чрез които някак да изпъкнеш. Ако искаш да цитираш нещо отчаяно без реална причина, си просиш отчаяние.
Не е нужно да правя лавина от всяка снежна топка. Но си струва да предотвратя каквото мога.
За да стоя на едно място, трябва да се движа. Ако искам да вървя напред, трябва да бързам.
Най-големите грешки се правят непосредствено преди най-големите изненади. Животът е помислил за всичко.
Well, you're never gonna find it if you're looking for it.
Светът понякога наистина предлага повече от въображението.
И всичко е пълна измислица, но щом някой те въвлече в своята, смисълът те омотава.
Практиката дава резултати.
Слабите променят себе си, силните - останалите.
Водата е живот.
Музиката е любов.
Киното е нещо за мен, все още не съм разбрала какво.
Ако искаш да прегърнеш някого, прегърни го.
Ако искаш да целунеш някого, целуни го.
Можеш да затвориш очи, но с отворени е много по-красиво.
Обичам да сънувам психопатии.
И съм далеч от "прекалено", каквото и да си мисля. Ще изкова страховете си и всички други сценарии и останалото наново.
Не знам дали мога, или не, но явно изкривявам всичко така, че да пасне на предначертания образец.
А може би този път не съм права.
Не съм толкова мъдра, че да разбера кога си струва да се послушам и кога просто си играя на "разбирам".
Мисля, че ще вали.
No comments:
Post a Comment