Както трия празни чернови, стари хронологии, песни, изпратени ми преди толкова време, и какво ли още не. Както сменям картината на десктопа, изхвърлям широките или стари дънки, сбогувам се с бившите си любими обувки, малки ненужни сувенири, календарчета, листчета, последни страници от тетрадки, контролни..
Както дори трия прекрасни филми, които обичам, защото не ми позволяват да откривам и гледам нови..
Както забравям вчера, за да съм друга днес, така ли се освобождавам и от хората?
Трябва ли да се плаша?
No comments:
Post a Comment