Разпада се основата на пясъчния замък
през гниещия дъх на сто забравени лета,
горели в облака на див пустинен пламък,
топили се във снеговете на вечно утаената тъма.
От помени, ковчези и забрави
пръстта по прашния му мъх се разпиля,
омаяна от прокълнати метастази,
като отпратена любов се развилня.
Жестокост, сладко-кисела и тежка,
крепяща се на сухожилия от сив конец,
препречва пътя на последната му пешка
и бавно впива се в отровния живец.
Тълковен речник под небето синьо
не бе куража имал да разтвори,
за да съзре, облян от старо вино,
значението на човешките затвори.
(По някаква ирония на съдбата лакочистителят ми свърши, а ми остават само четири неизчистени нокътя. Сега ще трябва да се лакирам наново със същия лак. За мрака, пръстта и така нататък споменати понятия са виновни колумбийските журналисти и гениалният им всепоглъщащ стил, който днес ме заля под формата на "Третото примирение".. Просто.. ("Просто..." е изразът на безмълвното възхищение) Благодаря.)
No comments:
Post a Comment