Колко е важно да си глупав

здравствуйте

след като бях на косъм да скъсам нервите си с един телбод, се сетих, че е безсмислено
скучни и недоволни хора не ме интересуват
хора с принципи и морал, които не са повърхностни
(любимата ми дума)

и ако още веднъж някой учител се опита оригинално да критикува Бийтълс, съвременното кино или нещо подобно, ще се убедя, че никой не мисли, когато смята, че защитава "правилното"
няма правилно

рей клуун е свърхегоцентрик и егоист
адски много

и тези добреструктурирани изречения, които са написани както ни учат
увод, теза, микротези, аргументации, заключение

мооооооооля ви се! горещо е, искам да съм потна, не спя, но и не ми се спи
днес пропуснах цели три часа, но прекрасното в двата история, за които реших, че ще е добре да отида, се оказа разговор за Аякс

задълбаване в разни отрицателни емоции е много лесно и изглежда логично, но, противно на очакванията, май великите хора са тези, които рушат глупавия морал и очаквания, а не разни нещастни писатели, които са абсолютно уверени в безпомощността си, която ги кара да се чувстват още по-жалки

всичкото "сега" е потенциално "преди"
история с метален блясък и съвременните рицари, борещи се за романтика
има я
да си глупав, е хубаво
защото щом го разбереш, дори не се чувстваш глупав
аз вярвам в математика -> в рационалността
защо пък понякога да не направиш това, което трябва?

will you still need me, will you still feed me
when i'm sixty four