Купуваш си рокля за специален случай. Пазиш най-хубавите си обеци за някоя също толкова хубава вечер. Но и криеш таланти и възможности за деня, в който те сами ще те открият, ще те изведат навън и ще те научат как да ги използваш. Криеш идеите си за утре, а после вдругиден. Всичко се завърта, но все някога скоро очакваш летящите предмети да попаднат по местата си, притеглени от гравитацията на всички happy endings. Дотогава живееш с идеята, че ги има. Нали в това се криеше смисълът на живота? Надеждата, че утре винаги ще е по-добре. Няма смисъл да се хабиш за днес.
Well, you'll never find it if you're looking for it.
А ако не знаеш какво търсиш, как се очаква то да те намери?
Смелостта лесно се превръща в безсмислено съпротивление.
Може да си смел или да чакаш всичко да се нареди.
Чакането лесно може да се превърне в оправдание за "Не ми се занимава".
Кога едното, кога другото?
Link it to the world, link it to yourself
Stretch it like a birth squeeze
The love for what you hide
For bitterness inside
Is growing like the new born
When you've seen, seen too much
Too young, young
Soulless is everywhere
Hopeless time to roam
The distance to your home
Fades away to nowhere
How much are you worth?
You can't come down to Earth
You're swelling up
You're unstoppable
'Cause you've seen
Seen too much
And too young
Young
На това не може да се спи :>
И все пак днес избрах алтернативата.
No comments:
Post a Comment