Реотан

2412 идеи за начало прекосиха опустялото ми въображение и се озовах сама без музата, единствено с Muse.
Практично, предвидимо и последователно. Февруари дойде, съблече си якето и най-невъзмутимо се настани на креслото, където трябваше АЗ да лежа, агонизирайки с "Анатомията на Грей" и "Властелинът на пръстените". Тъй като няма друго свободно място в тази тясна стаичка, а ми е неудобно райберът да е пуснат през цялото денонощие, аз станах, наплисках се с много студена вода и се понесох по течението, което изглежда толкова интересно, докато не те жигоса със сарказма си, яхнал твоите собствени думи. Ръката ми изтръпна и с цялата си сила и воля я изпънах, за да се разбягат малките иглички и да започна да я движа отново.
Побутвах се с една откършена пръчка. Кичур коса падна над очите ми, а безжизнената ръка, с едно обръщане, от гърдите се озова на земята. Целият въздух се беше просмукал в тази територия, защото нямаше кой да го диша. Май бях мъртва.
После си спомням червени джинси и неделя следобед, в който всичко е ясно като преждевременната пролет, но загадките са наша страст и само те ни пазят от това, за което се борим.
По ирония на съдбата вдъхновението намира пролуки, през които да се гмурне в мен, само когато се чувствам виновна. В другите, малко по-нормални дни, съм творчески настроена точно колкото една скумрия. Чувствам се свита в някаква правилна черупка, където, да, очаква се да е хубаво заради условията, но, хм.. Нека се огледам. Не е.
Написах си собствена конституция, одобрих я, а сега я прилагам.
Трябват й поправки, много поправки.
Мразя да пиша, когато не мога!
Мразя да не се преплитат милиони изречения, които да искам да напиша наведнъж, после да ги прочета най-малко тринадссет пъти и след последния да ми се сторят пълен боклук.
Но в началото винаги, винаги ги обичам.

Парадокси от тук до София, от София до Пловдив, от мен до вас, от вас до тях, от тях до него и най-вече от него до нея.
Взеха ми "Massive Attack",
"Гардън Стейт" и какво ли не.
И не че са мои - не са.
Tрябва ли да направя някоя глупост, за да надраскам смисъл върху празен лист?

Правим това, което можем, за да се почувстваме полезни. Къде откривате прогреса в тази стратегия?