"The Reader" (2008)

Sing to me of the man, Muse
The man of twists and turns..


1958 - 1995 г. е периодът на тази история.
Кейт Уинслет, Ралф Файнс и младият Дейвид Крос.
"The Reader" не е чак толкова неразгадаем, колкото се опитват създателите му да изглежда, но пък за сметка на това е просто страхотен.
Това е филм за хора с предпочитания. С това си обяснявам и победата на "Slumdog Millionaire". Болшинството го харесва, защото създава суматоха, засяга болезнена теми, пълен е с кръв, реалност, бой, пари, мизерия, но и любов и постигане на невъзможното. Както и хепиенд, който ми се струва прекалено банален.
В "The Reader" ситуацията е различна. Тук няма от всичко по малко, но има от няколко неща по много - и то поднесени с такава отдаденост и майстворство.
15-годишен хлапак /Дейвид Крос/ се влюбва в своята спасителка - Хана Шмитц /Кейт Уинслет/. Тя е жената, която го мие, тя е жената, която се грижи за него. Тя е жената, която го обича и целува.. Тя го прави мъж.
Но тя е самотна, много самотна. Ограничена от себе си и от обстоятелствата жена. Връзката между тях е разбираема, но и красива - и не защото просто звучи добре. С времето любовта се засилва от едната страна, а от другата тепърва се ражда. Но Хана изчезва, младежът остава сам на пътя, докато..
Тук нахлуват законите и моралът, които ще ви обстрелят с много въпроси, повечето от които са до болка относителни.
Харесвам историята, макар да не заслепява с оригиналност. Важното е, че всеки един момент и вибрация са предадени по адски достоверен, тъжен и докосващ начин. Дъждовната атмосфера и многото прикрити чувства наплъстяват ефекта, а зрителят знае и се надява, усеща заедно с Файнс, Крос и Уинслет, понася напрежението и се лута между правилно и грешно. За капак на това музиката също е хубава.
Файнс, Крос, Уинслет - колко успешен екип.
За Кейт Уинслет съм толкова щастлива, защото олицетворява идеала ми за зряла женска роля откакто се помня като фенка на киното - една различна холивудска актриса. Силно се надявам да забрави усмивката на загубила и да привикне с тази на победителка, стига да не повтаря толкова речите си. Взаимодействието между нея и момчето беше повече от силно. Жена със задължения и малко време за губене - твърда и непреклонна, започва видимо да се пречупва под натиска на тийнейджърската любов. Преходът от възможност до нужда описва една огромна дъга през целия сюжет и държи сетивата наострени докрай.
Ралф Файнс сякаш е придобил тъжен, смирен и малко виновен поглед, с който не искам и феновете му да свикват. Както винаги с адекватно присъствие, но и за него тая надежди да разкрие мощта си, която помним от "Списъкът на Шиндлер", отново. Най-доброто от тази роля бе гласът му. Като кадифе - още го чувам..
Новопоявилият се Дейвид Крос, за моя голяма изненада, наистина има малка филмография, което вероятно ще се промени, защото пробивът му в "The Reader" бие на очи. А и още в първия си голям филм остава абсолютно гол с абсолютно голата Кейт - какво ли щастие е това за двамата? А и за зрителите.
Филмът не провокира чувството, че трябва да станете и да си вземете нещо за ядене, не отегчава, не ви кара да си кажете "Е, като на кино!" /Което между другото е непоносима реплика, която чувам постоянно/. Атмосферата е тягостна и спокойна, а Берлин и Германия не вдъхват повече топлина на продукцията.
Единственото, което не ме впечатли, беше краят, но поради силата на останата част това се пренебрегва.
Едва ли нещо толкова обширно води до един извод. Всеки има своите причини, срам и страхове. Обществото не се ръководи от морала, а от закона. Любовта минава по странни пътища, случва се в странни срещи, трае и не угасва при странни обстоятелства.
Човек отнема животи, но си дава втори шанс. Ръката на твоето кадифено спасение студено се отдръпва от твоята и вече висиш на въжето. Човешко.


..driven time and again off course, once he had plundered
the hallowed heights of Troy.