Рано или късно?

Неделя. Все още е рано, а денят е пълен с дупки по отношение на заетост и свободно време. Как да не бъда доволна?
Има нещо, което ме натъжава, и това е отношението ми към киното. Отношението ми към филми, които съм обожавала, а вече смътно помня. Отношение към любими сцени и реплики, които съм иконизирала, а сега трябва да се мъча, докато се сетя за тях. Това отношение се пренася на доста места. Вече гледам, за да се изумя. Гледам не защото очаквам кой знае колко от режисьор, актьор, сценарист, а просто защото очаквам да се появи нещо зашеметяващо. Гледам, за да обикна някой филм. За да запомня репликите, да запечатам любимите си сцени завинаги в съзнанието си. За да чувам саундтракът, когато уча по география, за да мога да кажа: Филмът е прекрасен. Точка.
И това ме смущава. Всеки отговор на "Защо?" опровергава необяснимото, опровергава чувствата - вскеи отговор на "Защо?" свежда обстоятелствата до адаптиращата се човешка, егоистична природа.
Киното е вдъхновение, а на света малко, прекалено малко неща са по-хубави от вдъхновението. Вдъхновението е като олимпийския огън. Не трябва никога да угасва, не трябва да спре да се предава някога. Едва ли някой ще е способен да достигне най-високите си върхове без вдъхновение. Без вдъхновение хората са голи и сбръчкани. Самотни, голи и тъжни, стоят по средата на улицата, гърчат се и плачат като новородени, а вятърът ги развява насам-натам и, ако имат късмет, попадат на място, където има вдъхновение.
Ако не обща, то моя лична мисия е да се науча да го пазя за дълго, да се науча да го използвам, да се науча да живея с него.
Снощи бях смаяна от Бенджамин, снощи исках да кажа на целия свят, че няма нищо по-велико от изкуството, макар и такова, родило се в долината на парите и лъжите.
Снощи имах пълния набор от думи, с който да разкажа колко тъжно е кожата ти да става все по-нежна, гладка и чиста, паметта - все по-добра, спомените - все по-малко.
Щях да споделя за красотата в хаоса, за красотата, която всеки съзира според своя собствен хаос. Колко произволни сцени, думи и движения докосват най-много сетивата ни, защото някъде дълбко в тях виждаме отраженията на собствените си преживявания или сенките на малките ни скъпоценни желания.
Можех, можех да кажа как киното е моето измислено спасение, киното е моята присадена страст, киното е неунаследено, но аз съм го пришила към ДНК-то си, защото го обичам.
Имах толкова много думи под ръка, бягаха и се гонеха, а аз бях на върха на ентусиазма си, защото щях да хвана всички тях и да ги разпръсна някъде, върху лист или бяло поле, както четката жизнено се отърсва от малките цветни капчици вода. За да вдъхновят.
Моето кино се промени и всичко станало се промени.
Големи обещания се дават само ако можеш да изпълниш малките обещания, които даваш на себе си.
Да си нямаш доверие е една от най-опасните орисии и ви съветвам никога да не си го позволявате.
Аз няма да пиша думи, които придобиват форма, когато ги облечеш в подходяща интонация. Няма да пиша текстове, чийто характер да търся, защото не знам в каква вечер съм ги създала.
Няма да се тормозя по такъв начин, като е толкова по-лесно да знам, че не съм спирала, не съм въздишала, не съм търсила. Не съм.
Много разочарована от себе си съм, защото явно 5 часа са прекалено обширни за моя малък светоглед. Чертата на ограничението се смъква надолу, а над нея стои ясно очертаната черна сянка. Прилича на дифракционна картина, но тези сравнения няма да я заличат.
Някоя нощ ще сънувам всичко, което съм пропуснала по все още неразгадани причини.

Започвам да се опасявам, че хората създават шедьоври, вдъхновяващи другите, защото не са успели да ги използват както трябва в собствения си живот.
И ето нещо, което вдъхва безкрайност; думи, които всеки чака да му кажат, за да си отдъхне поне за малко.

Benjamin Button: [Voice over; letter to his daughter] For what it's worth: it's never too late or, in my case, too early to be whoever you want to be. There's no time limit, stop whenever you want. You can change or stay the same, there are no rules to this thing. We can make the best or the worst of it. I hope you make the best of it. And I hope you see things that startle you. I hope you feel things you never felt before. I hope you meet people with a different point of view. I hope you live a life you're proud of. If you find that you're not, I hope you have the strength to start all over again.