За пореден път слушам трейлъра на "The Reader" и се чудя колко разбрах, усетих и попих от него. Осъзнавайки, че може би има още много, много, ми се ще да го гледам поне 100 пъти. По принцип не правя така, защото винаги ме чакат останалите филми от should-see, must-see list-а, но знам, че да се интересуваш от едно нещо и да го обгърнеш с цялото си внимание, е по-пълноценно и развиващо, отколкото да разпръснеш топли чувства сред 1001 продукции. Планирала съм да се обстрелям като мишена с порции кино, тъй като навън снегът още има ръста на 1-годишно дете, а аз съм обречена и утре да гния вкъщи.
Иде ми да изхвърля цялата ненужна купчина от дрехи, предмети, листи, книги, прах, прах в думите, прах в главата, прах навсякъде. Не ми се иска да предричам/очаквам/твърдя каквото и да било. Не желая нито катарзис, нито наводнение, нито второ пришествие.
Просто една гигантска прахосмукачка да погълне излишните натрупвания от всички места. Искам да е чисто, чисто, чисто.

И после моята филмова епопея.
Крос и Уинслет - страст и чувства.
Файнс заема прилично място във филма, но определено не бих казала, че той го прави толкова стойностен и, хм, драматично-запомнящ се.
Може би е ясно - това беше моят фаворит.
И все пак ме чакат още много, надявам се, съвременни шедьоври.
Here I go - no wishes, no demands, nothing more, nothing much