Senseless preface

Позволявам си твърде много. Време да пиша. Възможност да пиша. Причините да пиша не трябва да си ги позволявам, а просто да живея, за да съществуват.
Но все пак.. си позволявам твърде много.
Да пиша през деня например. Не че се чувствам гола в супермаркет или съвсем не на място, но не е като да пишеш вечерта, изцеден от умора или пък преливащ от премълчавания и спестено дишане в определен момент.

Включих компютъра си само за да напиша няколко неща, които се оказва, че май трябва да напиша, и за да кача забравена и чута, но никога усетена музика. Да възвърна обичайните тракове към новите, които ме докосват, и да дам шанс на други, които никога не са ме отвеждали към онези почти транс състояния на потъване и спокойствие.

Спомних си, че Back to School на Deftones беше песента, с която открих, че мога да спя, слушайки на пръв поглед по-груба музика. И въпреки че бях увеличила ужасно много, ми беше хубаво. Да, хубаво, просто хубаво.
Deftones ми напомнят на още много отминали времена, без дори да съм ги обичала, без да съм попадала на атмосферата, която те омотава и обгръща. Напомнят ми на някакви хора и някаква музика, на някакви неща, които не си представям да кажа сега, но и не съм способна да гарантирам каквото и да било.

Отскоро и филмите, които гледам (а може би беше просто епизод на "Али МакБийл", в който участва Матю Пери), ми напомнят за друг филм, в който открих теорията си за удобството на нещастието и за щастливото нещастие - "Closer".

И съществува някаква достоверност. Дори в еволюцията не е заложено на човек да е щастлив, а само да се пази от опасностите. Щастието не ти помага в оцеляването. Затова винаги когато се почувстваш необичайно добре с всичко и всички около теб, намираш нов източник на страх, стрес и притеснения. Няма как - трябва да се бориш, да дереш с нокти и в някоя тъмносиня прелестна вечер тайно да си прошепнеш, толкова тихо, че да е трудно доловимо дори за острия ти слух - че си бил щастлив. И може би още си.

Но без опасностите би било невъзможно.
А аз качих музиката там, където трябва, и може би е време да направя нещо изтощително, съществено, важно. Нещо, което въобще не искам да правя, но вярна на принципите си, ще подкрепя идеята, че хубавите неща са резултат от трудности и тежки усилия, а ако човек правеше само това, което обича, животът щеше а е ужасна загуба на време.