7/13/2009

Звездите са по-красиви, когато е тъмно

Сякаш ги заковава в съзнанието ми. Сякаш ги забива с чук - ръждивите пирони. Един по един, бавно и в такт. Почукване, почукване. Търпя, едва сдържайки стонове и чувства, а те просто се забиват, с все по-бързо и разклатено темпо, все по-настървено, все по-безразсъдно.
Вече не боли.

Струва ли ви се необичайно тихо? Само едно глухо и неказано "Извинявай" преминава и потропва отвреме-навреме, целият останал шум е от клавишите. И най-вече от истината.
Ще си говорим ли за неписаните човешки закони? За законите на Мърфи? А онези на Дарвин? Може би ще е най-добре, ако си говорим за времето. Или пък за това какво сме правили вчера. За това какви мазохисти сме. Да ви разказжа ли кой е последният филм, който гледах? А коя беше последната песен, която изслушах? Кога беше последният път, когато лежах в синя нощна тъмнина и наистина обичах и потъвах в музиката?
А кога затворих вратата, усещайки само изтръпване?
Предполагам, че просто отчаяно търсех повод да си пусна Tool. И сега, напук на тишината, напук на тишината, която е повече от мен и теб, повече от всичко в този момент, напук на слабостта ми, неустойчивостта срещу нея, нежеланието да я разбия.. аз ще го направя.
Доказвам, че човек може да си пусне Tool, когато мълчанието го тегли с изсмукващоогромна сила. Може да преглътне и просто да си пусне музика.

Истината е, че не, не може. Истината е, че е едва ли не невъзможно да изразя почти доловимото си удовлетворение от този факт. Че съм безкрайно изненадана, че всъщност мога да избирам буквите, да ги подреждам и да създавам смисъл и връзка между тях.
Това е първият път, в който непосредствено след момента аз събирам всичко и пиша. Първият.

4 comments:

i_kinda_like_you_crazy said...

А има го и моментът, че когато си пускаш Tool, не си пускаш 'просто музика'. Радвам ти се, Вес. : )

Vesela said...

мисля, че се познаваме поне малко :)

i_kinda_like_you_crazy said...

мисля - не мисля, убедена съм - че в такива моменти се познаваме много. в онези моменти/ нощи, знаеш - когато сме на една вълна - когато на моята клавиатура се пише разказ, а на твоята стих, примерно, когато поглеждам към диска с туул и се усмихвам, защото знам какво е да ги слушаш, а ти в същото време си извън времето и пространството, защото те са го променили, те са те изхвърлили в космоса - в тези моменти се познаваме и мога да те почувствам реална. кайнда връзка между хората в алтернативна реалност, ю ноу...

Vesela said...

..Да.
Но понякога тези реалности са малко далече и трябва да се изкривиш в съвсем различна, докато не осъзнаеш, че повече не можеш :>