нерви, нерви, нерви, нерви
нерви и бесилки, черни гарвани и много алиенация, елегии, балади, поеми, Ботев, Христо
в цялата топлина на предноемврийското слънце и щипещата материя на топлите дрехи успях да изрисувам 2/3 от последните и предпоследните страници на тетрадките си с безсмислени образи, фигури и криви, а сега се чудя защо пиша толкова рано и какво ще бъде продължението.
защото знам, че ще има такова. случва се просто и лесно - винаги знам кога ще стане нещо не особено полезно, а никога не успявам да предвидя евентуалните отклонения от ежедневния режим
събуждам се с алармата и кафето ме чака. хороскопът на алена и една ужасна мивка, която може да те изкара извън мегазаспалата и приятна сутрешна обстановка. след тонове неща, които да те превърнат в свежо, готово за новия ден същество, естествено, трябва да понеса и цялата вода, разпръснала се в един милион неправилни страни, но това е хубаво нещо
малки капки кислород, водород и много варовик по смешната пижама преди гардеробът да се изсипе с гръм и трясък, като някоя грамадна колона от древността.
Не знам защо пиша за това, до болка познато ми е и вероятно ще ми е познато още дни, може и да не е. не знам и не знам дали ми трябва нов режим. може би да.
но дългото кафе пред реотаните на старата печка, под светлината на ужасната екологична лампа в 7 без 19 определено не ми пречи.
предпочитам да избягам от реалността, както ми препоръча най-женското нещо на света, оцветено в оранжево. а и нямам особено голям избор при всички тези обстоятелства, нижещи се на възела едно след друго, както и мислите ми по философия
бавно убивам мозъчните клетки, бавно умират мозъчните клетки
а казват, че имало млади хора, които все още не деградират.
всеки деградира, крие се, бяга или просто пише
or do we sitting wondering
why this world isn't turning round
it's now or never
No comments:
Post a Comment