"А времето дали лекува, времето дали лети?
Или просто така ми се струва.
..може би е просто песен, а може би съм аз.
може би е летен ден със вас. пясъкът ни пари, а песента ни гали.
може би е просто песен, а може би съм аз..
И когато искам теб, ми даваш само спомени."
Има една сцена от "Arizona Dream", в която Фей Дънауей чака Джони Деп в спалнята, той издава звуци, като тези, които издават пуйките, и се пързаля насам-натам върху нещо, движейки се смешно, а Грейс, с цигара в уста и привидно презрителен, но все пак заинтересован поглед, държи акордеон и свири. Навън - буря. Това е един от идеалите ми за култови сцени. Свирепо естествен, просташки, горящ и свободен. Толкова балканска любов и темпарамент, а циганското реге на Горан Брегович е несравнимо. Заради тази сцена все още не съм изтрила филма. Това доказва как понякога, когато просто си говориш и се опитваш оттук-оттам да обереш смисъла от прашните кътчета в себе си, успяваш да бъдеш чут. И усетен.
No comments:
Post a Comment