10/12/2008

You know what they say about Sunday mornings

Да, хубаво е. Да станеш към 9-9:30-10-10:10-10:15-10:20, да гледаш "Сблъсък" и да пиеш кафе по пижама, докато баща ти не спира да си играе с косата ти и да те дразни. Да ядеш нещо типично за закуска, слънцето да прави кухнята красива и сутрешна, а след това да учиш по математика/физика или нещо, което не те кара да заспиш.
Тази година неделите са хубави и това, че не пишем имената на дните от седмицата с голяма буква, е голям пропуск в българския език. Защото всеки е като различен човек, в различно настроение, различно облечен. Четвъртъците винаги са ужасно мрачни, Сряда звучи нечетно и хубаво, но понякога крие огромната скука на половин изминало чакане да дойдат Петък и Събота. Събота пък е прекрасна в много отношения, толкова по-свободна и жизнена от бързия 2-минутен Петък. На Понеделник и Вторник не съм фенка, но ако все пак човек реши да се радва на всеки ден, без значение кой е, може да открие някакво очарование в тях. А и тогава повечето хора са най-чисти, защото, естествено, дори да не ти пука как изглеждаш, Неделя е всеобщ /малко жалко/ ден за къпане. Така че чисти, лъскави, мирищеши на шампоан /а някои може би на сапун/ коси и хора, умиращи от недоволство заради започващата седмица - това е Понеделник.
Моите делници станаха милиони пъти по-приятни стига да не съм тук, което се случва всяка вечер, но останалата неорганизираност малко ме измъчва.
Не обичам ограничени режими и невъзможност за два филма един след друг след умопомрачително безразсъдно четене на ужасна лампа в 3АМ.
Не обичам да гледам "House M.D." докато си суша косата и да закусвам докато гледам "8 прости правила".
Все пак едно от най-приятните неща е да се правиш, че спиш в някой съботен следобед, слушайки VH1 или да слушаш VH1 в някой съботен, зимен следобед, докато вашите си говорят.
Вече е малко по-различно и понеже родителите започнаха да се съобразяват с желанието за усамотение на децата си юноши - аз също започнах да оставам по-често сама. Не че не ми харесва, не че не искам да оставам сама. Но е наистина самотно, когато няма кой да си играе с косата ти, въпреки, че си изкрещяла около 100 пъти "Стига де-е-е-е-е!".

No comments: