10/28/2008

Мед и мляко

Всеки кактус се нуждае от едно по-старо и здраво дърво, засадено до него.
Така и с хората. И с малките момичета с големи хипнотизиращи близалки, руси коси и червени бузи.
Така и с големите момичета с мръсни кецове, протрити качулки и тъмни кръгове под очите. Така и с онези, които не си гризат ноктите, но пък рисуват очи наляво и надясно, като очакват някой ден да могат да нарисуват и прекрасен залез. Все разнитипични образи на типичната представа, възраст и среда. Какво да ви кажа, днес си прося малко внимание или поне бегла възможност да изрека някакви значими неща. Но, разбира се, когато се оглеждаш за малки причини, пролуки или просто за хора, те са дълбоко прикрити под директното им безразличие.
Знаете какво е да чуете много любима или вдъхновяваща ви песен. Отвътре усещате вълната щастие и познат спомен, която се издига и мигновено ви залива, но се сещате, че това си е ваша лична радост и колкото и да крещите или да си тананикате прекрасната мелодия, никой не би разбрал този ентусиазъм. Той си е ваш.
I just wanna break you down so badly

Мисля, че не искам да съм голяма. Искам да съм малка. Малките деца понякога губят представа дори за пол, защото са толкова малки. Не искам да съм във втори клас, искам да съм на 4. Да ме снимат, докато ям диня и да не ме интересува нищо.

Нека летят найлонови пликчета в пръстта и нека вятъра ги разнася насам, натам, към американските прелести и към българските локви. Към едната реалност и другия антипод. И нека там някъде, където звездите все още имат корени, а романтичните вечери са нещо, което се случва, нека там продължават да се сблъскват материи, докато аз търся правилния увод, докато Земята се върти.

No comments: