10/09/2008

I'm not crazy ... or anything

Поздравления, Вие току-що достигнахте лимита на своите нови идеи и мисли. Изчакайте или направете нещо веднага, за да презаредите някога.
И поздравления затова, че успяхте да доразмажете погледа си още повече само за един месец.

С новите ми хубави лилави пердета трябва да купувам аксесоари и сувенири в тази или някоя близка гама, за да не стане прекалено нехармонична и шарена стая. Няма проблем. Лилавото е прекрасен цвят, а това светло, нежно лилаво - още повече. Но къде отиват зеленото, кафявото, червеното? Трябва да ги изхвърля или прибера за малко. Може би някой ден в друга стая, с друго послание, ще им намеря място, а може би изобщо не съм червен човек. И оранжев силно се надявам да не съм. Но лилаво, някакво дълбоко тъмносиньо, зелено понякога или черно - защо не? За черното също не съм убедена, но само то се отзовава винаги, когато ти трябва и най-рядко те предава.
Иначе казано, днес много рисувах и драсках, почти не мислих - прогрес. Сега мечтата ми е да се хвърля под силна струя гореща вода, но мечтите винаги трябва да се отлагат поне малко във времето.. щеше да е много лесно, ако не се очакваше, чакаше и опитваше. Но пък в едно обикновено съзнание, което си е наложило лесно или трудно постижими цели, когато се достигне до почти желаното абсолютно изпълнение, някак би било неестествено, ако не се появи някой недостатък, заради който да страдаме поне малко. Мъничко.

Only misfortune can make us think about whether we're special or not.

No comments: